Стихове и поезия от съвременни български автори
Пазете любовта Си
Израснало под сянка на дърво.
Със поглед, взрян нагоре в небесата,
проблясващи сред клонки от сребро.
Приседнала смирено на земята, ...
Русалка
изплува върху бялата скала
и морски вятър - чувствен, замечтан -
косите ù златисти разпиля!
Заплувах към скалата с лекота! ...
Научи ме
1 Научи ти кръвта ми да кипи,
а сърцето тъй силно да тупти.
Влезна под кожата ми ти
и ме накара само ти да си в моите мечти. ...
Лято
от нахалните лъчи на
слънцето...
Да чуя гласовете на гларусите...
Отивам на балкона, ...
Годините си летят...
с усмивка на уста
и много радостно ще мине
отново денят...
Ще мине тъй неусетно ...
Горчиви истини - цикъл стихотворения
В лавина от чувства, силни и страстни,
пропада душата ù към пропастта.
Уплашена плаче - самотна, нещастна,
утехата търси от теб - Любовта. ...
Големите лайна не цапат
нахален, жалък, миризлив.
На себе си си непотребен,
безумен, простоват и див.
Това те прави най-опасен, ...
Някога
птица, плаж, море...
Мида и във нея фас,
а какво съм аз?
Дали и аз не съм със вас, ...
През прозореца на влака II
и ги суши на слънце.
Дървета с мъхнати пръсти
изглаждат бръчките по лицата си.
Скалите - симфония в сиво - ...
Горещи сълзи
и парят кожата ми, сякаш са огън.
Болката е толкова силна,
че направо ме изгаря.
Искам да ги спра... а не мога! ...
Синьо при мене е бялото в очите
Синьо при мене е бялото в очите.
Не защото имам задни мисли;
не защото зле са ме орисали;
не заради гени от дедите ми; ...
През прозореца на влака I
В града засипва ме панел и скука.
Дървета със зелени рамена
в бетона сив намират ли пролука?
Къде да чуя тая тишина? ...
За теб
гледаш ме в очите,
казваш ми „обичам те” –
превземаш ми мечтите.
Държиш ръката ми, ...
Молитва
на Кирил и Методий ще благодаря,
за наш'то А, Бе, Ве, което
четем и пишем със сърцето,
за наш'та азбука тъй свята, ...
Две крила
и пътищата ни сега не ни събират,
разменяме единствено слова
без бъдеще пред нас, което да намират -
в сегашното ни топли любовта. ...
Място за мен?
далеч останаха приятелки, познати и роднини...
Езикът беше чужд и хора чужди,
заети всички те със своите си нужди.
Различна си - ми казаха - затуй си някак странна. ...
Съдба
Велики мисли, от велики хора,
бродят по Земята без опора.
Прикривайки истината
за тези, които страдат, ...
Живот
вървя през живота си, тръгнал към къщи!
Много ли още страшни баири
чакат ме горе, във облаци скрити?
Стръмна пътека ли поемеш по склона ...