Стихове и поезия от съвременни български автори
На гребена на болката
домът, в който отгледах мойте деца,
ме чака тъжен в нощта.
Как ехтеше в утрото чисто
звънливият смях на мойте слънца. ...
Погубени
къде е слънцето в очите?
Къде е усмивката на вълните,
къде е цветът на сълзите?
Погуби се всичко като мен. ...
Отречена
Тя върви по пустата улица,
вперила поглед в тъмнината.
Сълзи се стичат и ù мокрят устните...
оглежда се - не вижда светлината. ...
На метър от маскарада
с аромат на жена,
шестващо броди Лъжата.
В шпалир я посрещат,
отрупват с цветя, ...
В лятото
Грозде вместо старо вино.
На моя сметка – любов без резерви.
На твоя – билети за кино.
Лятна любов… ще отмине. ...
Все някой ден
Вървях сама замислено по кея
и кучето, разбира се, със мен
и чувствах, със душата си копнея
да срещна онзи поглед уморен ...
България
на танцовите състави
самодейци от гр. Ловеч,
Балчик, София, Шумен и Ст. Загора
Кой каза, ...
Пантомима
- звяр във клетка -
от дихания кутия.
Очите нека гаснат.
Зад гримиран фалш ...
Дано да ми простиш
когато легна, мисля си за тебе.
Представям си, че си до мен, че си облечен
със моите мечти, усмивки и надежди.
Дано да ми простиш, но ми се иска ...
Живял ли си
ако за протегната ръка затворил си очи,
ако си обидил, вместо ти да си прегърнал,
ако си говорил, а е било по-добре да замълчиш,
ако си се надсмял на чуждата болка, ...
... ще прошепна...
Пропъждам ги, но бързо ме догонват
въпросите. И смисълът аморфен.
И пак несъществуващите слонове
опитват се да ме гасят. От огъня. ...
Съдбата на морския капитан
Самотен, празниците срещам мълчешком!...
Облечена си в бяло!... Все си същата!...
А аз – и твоя истина, и дом!
Но като топла приказка в съня ми ...
Разлистена гора е моята душа
Ернесто Че Гевара
Радетелю, аз твоята идея
Не ще предам, във мене тя гори.
Един живот, със който аз живея.
Със тази сила не усещам страх... ...
ххх
Дали е лесно това?
Злобните удари груби
с вдигната гордо глава
да отминаваме смело ...