Кацнал на стряхата ми и ме гледаш.
С очички опознаваш,сякаш съм ти равна!
И аха да проговориш, благозвучно почва
да се лее песента ти плавна.
Но не съм ти равна, мой приятелю горски. ...
Раздиращата жажда на душата ми
когато се надипли от мъгли,
в пролуката към моите видения
ме връща, и към някакви мечти.
Съзирам в пепелта искрица обич, ...
Не ме търси на лъскави корици,
в списания и вестници не ме търси.
Във мен не светя светските искрици
и евтината хубост на продали се жени.
Не ме търси във образите от екрана, ...
Така сме си достатъчни. Без думи.
Без срещи, телефони, есемеси.
Без чувствата да теглим във локуми.
Без захар от физически експресии.
С едно въже завързани: далечност. ...
УМОРИХ СЕ
Уморих се да те чакам след дългите нощи на кея.
Мъж съм, но не станах ли една Пенелопа?
Все бъркаш север с юга. Омръзна ми сам да живея.
Виж отвън! Старостта на двамата тропа...
МОЯТА МОЛИТВА
Бяхте войници, а вече сте светци,
бяхте най-отпред в кърви и мъгли,
не за облаги, а за идеали и възгледи,
не за последните, де станаха първи, ...
За милиони рози пее Алла Пугачова -
как беден художник дарявал цветя.
И виртуозно той чупи любовни окови,
и някак успява да надвие страстта.
И аз днес се уча от този художник, ...
Рисувам те в мечтите – смелите,
не казвай нищо – аз също ще мълча,
настръхвам от полъха на вятъра
и в твоите обятия бавно се топя...
Устните даряват със целувки, ...
Ще повърна...
... а със стомашните сокове от мен ще изтече и душата...
Прекрасно...
... ще съм празен тогава, без да чувствам празнотата...
Аморално... ...
През моя прозорец луната наднича
и сякаш ме кани да тръгна навън.
По тази пътека, която пресича,
желание скрито, живяно насън!
Пътеко вълшебна, път към небето! ...
Лятото тогава беше още живо,
дремеше над теб безкрайното небе
и ти на плажа играеше си диво,
а накрая уморена в морето гушна се като дете.
То прие те като стар приятел ...
Една личност, потънала в твоята сянка.
Един човек, залят от твоята любов и грешки.
Една личност, влюбена в твоята санка.
Един човек под твоя покров и забежки.
Една личност нормална. ...
Можеш да ме гледаш през прозореца.
Може да ме търсиш през нощта.
И да ме искаш - няма да съм твоя,
защото аз на друг принадлежа.
Може да ме галиш нежно, ...
Винаги си ми била слабост, знаеш ли?
Живеех чрез тебе всеки ден...
И ще съм ти благодарен вечно, вярваш ли?
Че разтопи леда в моето сърце...
Дари ме ти с миговете незабравими, помниш ли? ...
Чувствам се толкова щадяща се и
понякога прекалено отдаваща се...
Боря се с мъката, която все по-често
ме застига, боря се, но силите ми сякаш
отмаляват и все по-слаба ставам, но не се ...
Как в спомени ме връща,
с голямата стреха и виещи се стълби.
Шуми на двора столетният бор съдби на поколения,
ухаят латинки засмени в цветна леха.
Тръпне дъхът ми и потича сълза. ...
Когато ме обичаш до безкрайност
и стъпваш тихо в сивите ми дни.
Тогава вдишвам всяка твоя тайна,
а после я издишвам без следи.
Когато ме обичаш до полуда ...
Съдбите ни - заспали птици във морето,
не знаещи, че имат истински крила...
Душите ни - не малко пъти са в небето,
подлъгани от блясъка на смъртната мъгла.
Усмивките - на кукли със конци от памтивека, ...
Три тъжни гълъба тъжно мълчат.
Сигурно някой ги е разлюбил.
Перата им тъй тревожно стърчат -
нелепи сенки в прашния ъгъл.
Хора се спират - внезапно добри, ...
Гласът ù още екне в каменните стъпала -
с писъка на осъзнатото; на смърт, на края...
Застигнала я беше този ден вдовическа съдба
(че който не е страдал - само той не знае...)
Очите ù потънали и притъмнели в лудост ...
Тъжно слиза нощта над града,
като писък на птица зловеща!
Няма я вече при мен любовта,
само споменът от нашата среща!
Тъжен спомен, води тъжна луна! ...
Когато луната му свети с чешитска усмивка,
когато звездите в душата му ледено звънкат,
сеща се на плътта за виолената извивка,
разкриват се тайни и светът е с хастара навънка.
Ръцете му са изцапани с боички среднощни. ...
И ето, че отново се разби
една усмивка в ствол от мрак премръзнал,
и мракът изведнъж се разтопи,
и стана светло в меката окръжност.
Изчезнаха нелепите лица, ...
Със мъртвешки ръце жадно лази брегът ти,
колко цвят ще даде този сноп коренища?
Пещерите задръсти, пещерите ми слънчеви
и разби там, където приспивах годините.
С изкълвани очи ще се блъсна в колоните, ...