Стихове и поезия от съвременни български автори
Изцеден живот
Пепа Деличева (Пепина) – притежаваща водомер абонаментен номер
Първа месечна вноска:
Изцеден живот
Две капки… ...
Реквием
като трамвая в шест.
И ангелите върху клона
ще закарфичат скръбна вест...
Опечалените ще хапнат... ...
Душевна болка
прокле те като кълнат с черна чума,
взриви тя твоя свят и твойте думи.
Заровен в сметището си духовно,
ти забрави думата "любовно". ...
Нова съм
Учудваш ли се на моята същност – преодолей го!
Казваш ли си, че съм лека – грешиш, „тежа” си на мястото!
Мислиш си – какво ù става, имам изненада за теб – отвикнах да съм наивна.
Гледай как го правя – виж какво изпусна. ...
Ще плача
Не плачи! - Толкова лесно това звучи,
но да е лесно май не личи.
Успокоявам ранената си душа аз
и се опитвам да я стопля от този мраз. ...
На демона в душите ни
Плътта ще мачкаш, ще кръжиш
и смърт зловещо ще мълвиш,
духа не можеш ти да угасиш!
Очите виж, ...
Далеч
буквите, което не успяха, искам да го изкрещя…
И да чуеш, даже и далече, свойто име с моя влюбен глас.
За да разбереш какво ми даваш, много ще говоря аз…
Ще говоря и ще чуваш топлината, както я видя в очите ми, ...
Как?...
Научи ме...
Научи ме как да живея, без да ме раняват!
Как да бъда силна сред хиляди лъжи...
и да не позволявам сърцето ми да предават? ...
Ти знаеш ли?
едно момче, което е вълшебник?
И всеки път край него щом минавам,
откъсвам си по цвете и надежда.
Едно момче, което често ...
Да останем някъде сами...
Така ми се иска да имаме бряг,
на който да бъдем само двама,
да ме целуваш, да ме любиш пак,
но само между нас да си остане... ...
Недоразумение
На доктор Иванов му се наложи
по спешност да пътува в късен час.
Обади му се, силно разтревожен
и нервен пациент: „ Елате в нас ...
Нетленен храм
на таз' земя аз пак да се родя,
на нов живот да срещна рождеството си,
по път мечтан и вечен да вървя!
Да срещна дълголетие и слава, ...
Думи в стих
Аз виждам и не отричам,
че думите искат да живеят.
Изписани на лист хартия,
те описват емоциите в мен. ...
… все по-рядко знам къде съм…
Не се родих с хриле, за да те дишам,
в най-синьото мастило на стиха си.
Оставих те – ти сам да се напишеш,
по пясъка… скалите… по смеха ми... ...
Ще се спреш ли?
Ти ме попита.
А как да спреш
сърцето да обича...
Не моля. ...