Стихове и поезия от съвременни български автори
* * *
наранявайки тебе, оставам сама.
Не мога да бъда вече до теб,
сърцето не бие, виждайки теб.
Животът е рязък, но ти ще търпиш, ...
Ново измерение
Спокойствие и нежни намерения.
Намерили сме вътрешен баланс,
което, всъщност, не е съвпадение.
Любов, извираща дълбоко в нас, ...
Кратък списък на неща от първа необходимост
Тапицер за диване
и ракия с мезе,
и да звънна на мама.
Да ми купиш сладкиш ...
Вещерски рецептурник
и леща за хвърляне по под,
гледам на ходила.
Бъдеще гадая по Хитър Петър карта.
За добри деца - хвърлям бой ...
На тоз, който ме омагьоса за четири дни...
и сега ще копнее за него душата моя.
Веч сърцето ми не е студено към оня,
за когото дори и вятъра ще догоня.
И тъй зароди вражда между мен и нея – ...
За всичко старо и всичко ново
тънеш ли там някъде в самота.
Плаче ли сърцето ти така,
както моята наранена за теб душа .
Давиш ли се от мъка ти, ...
Скрита истина...
Страх с вързани очи.
Спъва се лъжа.
...
Завързан разум. ...
Бяло
Бял лист
Бяла принцеса
Белият принц
Бялата жаба ...
Преди да отлетиш...
ще ме стигнеш на педя, челото си вдигнал високо
и премяташ перчем, смутено заглеждаш жените.
Сравняваш ги с мен, преди оттук да отлитнеш...
Тя, усмивката твоя, заразяващо вече изгрява, ...
Реквием за елита (ми)
да съм силна не умея.
И затова луксозно преживявам,
да плача често си позволявам.
Лукс си е да падаш и на колене, ...
Жалба
изгубих си душата.
Кое е грешно? А кое не е?
Във дълги нощи мен безсънието зове...
И тъй... затварям си очите, ...
Безсъние I
и стъпките спрат да разсичат покоя,
човекът, загледан как лампата свети,
отново остава със мислите свои!
Струи светлината през вестник прочетен. ...
... наситено с озон...
(... или завръщане...)
(tania & pureblack)
Когато на планетата се приземят,
повече от сто метеорита, ...
Моето чудовище
и, сред страдания роден,
във мен се впива като враг
пак спомен вечен... притаен...
Оголва рани със зъби ...
Безвремието
И с откровение
Не мога да изказвам твърдо мнение
Защото вплита се съмнението
във радостта от сътворението ...
Навярно съм
как сгъстен беше премного въздухът.
Две ръце святи, как ме поеха
и до днес там притихвам - на скута им.
После имах късмет (даже много) - ...