Стихове и поезия от съвременни български автори
Искам да плача
да плача,
да плача,
и сърцето ми всеки път да изскача.
Иска ми се да не бях се родила, ...
Присъдата
Приписаха ми много грехове.
И съжалявам, че мълчах... Защо ли?
С това спечелих само врагове...
Ала опазих част от свойта гордост. ...
Живот ли?
защо не искам с очи света да преоткрия,
защо мирогледа ми го няма днес,
защо щастие на искам да открия?
Не мога да престана да говоря за живота, ...
Април 1876
Запей, запей последна песен!
Мигът настъпи, за вас ний ще мрем !
С перото с кръв нашия завет възпей,
че звънът камбанен разтрепери Портата. ...
Сълза
за миг се аз превърнах.
Загърнах си сърцето
с пелена.
Обгръщайки го нежно, ...
Спартак
в една вековна, страшни тайни скътала, гора,
нощта поведе ме за поход по незнайни друми -
със мисъл тръгвам, че във края има светлина!
И чух, там... Някъде - проскърцваха Вериги, ...
Като след отблъсната милувка...
с слана поръси.
Да ги стопли
даже Слънцето
не може... ...
Мисли
Когато заплача – броиш сълзите ми.
Когато се усмихвам – се усмихваш с мен.
Когато заспивам – пазиш ме.
Когато се събуждам – до мен си. ...
Минута щастие
от дребнавостта на грижите, оставил му изминалият ден,
от безсилие отломките на счупеното вчера да слепи
и проблемите на недошлото утре неотложно да реши.
Така, разнищван между времената до забрава, ...
* * *
в бездна от реалности,
с полет над магнитно море
докосни своето сърце.
Викни името на вятъра, ...
Празна душа
„Идва! Бягайте!”
Ангелите бели бягат надалече.
Смъртта... тя идва вече.
Ти... ти някога беше дете на светлината, ...
Е, няма как...
и днеска мина като вчера,
а утре ще е скапаният днешен ден,
във Брайловата нощ любов намерих,
тя сякаш беше писана за мен. ...
Влюбен
Буден съм, но може би сънувам?!
Поезия живота ми допълва.
Не мога в стиховете да ревнувам,
защото любовта ми все е първа. ...
Сърцето гръб няма (на всички влюбени с любов)
На всички влюбени с любов
***
Любов нечакана стои на прага
и гледа ни в очите мълчаливо, ...
Сражение
Предаде се!
Развявайки
червените си прашки
над главата си, ...
Диалог с времето
променят се хората!
Преди столетия
навярно
чул съм го... ...
Само миг ме почакай
Още болки по мене тежат.
Затова закъснявам, да могат
в мене бурите да се укротят.
Дъждовете да стихнат изчакай. ...
Мокро ноктюрно (фибопоезия)
дъжд от музика
дали Господ е забравил валдхорната си