Стихове и поезия от съвременни български автори
История за тъмносиния човек
аз се свъсих над черния вестник и спрях.
Де ще бъда от утре, когато животът ми свърши!?
А когато порасна, ще бъда ли още юнак!?
Ще се връщам по тъмно уморен от живот и от работа. ...
Земеделец
за помощ не протягаше ръка,
ореше сам своите ниви,
развъждаше тежки стада.
В кошарите - овце триста броя, ...
Инфантилно
Животът май че беше благосклонен –
пред мен мъждука бледичка луна.
Но пътят става къртовски по-стръмен,
болят издраните ми стъпала. ...
Не искам да повярвам, че те няма
Ще затворя прозорците много добре,
та да не влиза тази вечер тук нощта,
да нашепва тъжно на моето сърце,
че и този път ще спя сама... ...
Обреченост
Камък и плешиви урви..
Душите тук познато мрат.
Дори във мрака да са първи…
Склон. Сипей. И загнезден прах ...
Притихнала...
аз тихо съзерцавам свободата.
Летя, със тайнствената мисъл,
че мога да я имам, за отплата.
Притихнала в цвета на първото кокиче, ...
Криеница
Аз отдавна започнах да търся.
Приближавах се лято след лято
и в съня ти ще вляза на пръсти.
Но понякога просто забравям. ...
Мъртви са всички небета
Изваля се...
Вече няма дъги в небосклона,
отдавна забравих цветовете
и вече хич не ми е щуро. ...
Четиринадесет срички между двата свята
Ах,
знам
срам,
страх, ...
Неразумно е
нахлузил тишината – връхна дреха.
Неразумно е, но ти ми носиш топлина
и в очите ти прочитам даже ехото.
Долавяш с устни пулса ми, но ме боли, ...
Тежка глътка...
Криво гърло-истина.
Вярата кашля.
...
Подкова-спомен. ...
Бъди
Смисълът на живота?
Животът е смисъла!
А за живота.
Глух за тишината, ...
Натежа ми небето
Вече тридесет пъти се опитвам да литна.
А небето ме гледа - така е намръщено,
че не дава дори да го питам за изгрева.
Аз му викам по име, а пък то се обръща. ...
Българка
ЧЕСТИТ 8-ми МАРТ
Българка
( „КАРИАТИДА” - БГ )
Благословена българка- богиня! ...
На Таня Николова
спускат по твойто лице
нежнoсттa на звездните птици,
доброто, красиво женско сърце...
... Вижте повече ...
Прекланям се
гробовно тихо е.
Единствено листата чуват се
как от клоните отронват се
и нежно падат на земята. ...