Стихове и поезия от съвременни български автори

257.7K резултата

Хиляда пъти не един

Колко думи изказахме
Колко чувства размазахме
Даже вече не броим
Хиляда пъти не един
Мъчим се да си простим ...
1.6K 13

Танц

Тиктакането развали луната.
И тя отметна бялото си було,
вулгарно светлините си размята
и сред гълчавата звезди нахлула,
сребристо се разголи над земята. ...
1.2K 3

Пак

Мое влюбено нежно сърце,
пак разпръсна,
раздърпа душата
твойте тънички нерви,
артерии, ...
718 2

История за тъмносиния човек

Тъмносин като облак и понякога толкова тъжен,
аз се свъсих над черния вестник и спрях.
Де ще бъда от утре, когато животът ми свърши!?
А когато порасна, ще бъда ли още юнак!?
Ще се връщам по тъмно уморен от живот и от работа. ...
880 9

Само глупачките се влюбвали

Ще ти драсна клечка кибрит.
И ще запаля цялата ти същност.
Ти ще ми казваш на мен ,
че глупачките само се влюбвали.
Ти ще ми казваш, че вчера, ...
1.8K 18

Земеделец

Той никога не чакаше субсидии,
за помощ не протягаше ръка,
ореше сам своите ниви,
развъждаше тежки стада.
В кошарите - овце триста броя, ...
1.8K 1 10

Разминаване

Не ме моли!
Със изгрева отидох си и аз.
Не ме търси!
Със залеза се слях.
Не искай да вали! ...
978 9

Инфантилно

Инфантилно
Животът май че беше благосклонен –
пред мен мъждука бледичка луна.
Но пътят става къртовски по-стръмен,
болят издраните ми стъпала. ...
1.1K 6

Не искам да повярвам, че те няма

Не искам да повярвам, че те няма
Ще затворя прозорците много добре,
та да не влиза тази вечер тук нощта,
да нашепва тъжно на моето сърце,
че и този път ще спя сама... ...
1.7K 2

Обреченост

Зора и прашен, стръмен път.
Камък и плешиви урви..
Душите тук познато мрат.
Дори във мрака да са първи…
Склон. Сипей. И загнезден прах ...
1.3K 3

Няма да мога

умрях
не личи ли
вече съм сянка
още няколко шепи
разкъсани дни ...
1.2K 20

Веднъж пътувах в пълен рейс със радост

Веднъж пътувах
в пълен рейс със радост,
от "Лъвов мост" - през "Орлов мост" - до “Младост”.
Това се случи в Тошовото време,
далеч преди Европа да ни вземе. ...
1.1K 17

Ще се познаем ли?

ЩЕ СЕ ПОЗНАЕМ ЛИ?
kadife_ и rudin
Все някой път, когато те открия -
ще бъде ден от Бог благословен -
и птичките гнездата си ще вият ...
1.5K 23

Притихнала...

Притихнала в зениците на птица,
аз тихо съзерцавам свободата.
Летя, със тайнствената мисъл,
че мога да я имам, за отплата.
Притихнала в цвета на първото кокиче, ...
1.2K 19

Честит празник, мила!

В светъл лъч при теб ще се върна.
Под одеалото ще надникна безумен.
Раменете ти с топлина ще обгърна.
Зад ухото ще те целуна.
Ще падна на бузката в капчица дъжд. ...
1.3K 14

Ти само ме чакай

„Жди меня, и я вернусь.
Только очень жди,
Жди, когда наводят грусть
Желтые дожди...”
(Константин Симонов) ...
1.2K 24

А някъде там...

Все търся
онези пътеки,
които водят към теб
и в здрача,
и във светлината... ...
1.5K 36

Криеница

Започни да броиш наобратно.
Аз отдавна започнах да търся.
Приближавах се лято след лято
и в съня ти ще вляза на пръсти.
Но понякога просто забравям. ...
2.9K 1 20

***

Смутена от вътрешната самота,
ти спиш, а аз мълча -
не искам да те будя,
добре ми е така -
прегърнал възглавницата ...
1K 1

Мъртви са всички небета

Изваля се небето.
Изваля се...
Вече няма дъги в небосклона,
отдавна забравих цветовете
и вече хич не ми е щуро. ...
1.3K 1

Четиринадесет срички между двата свята

Четиринадесет срички между двата свята
Ах,
знам
срам,
страх, ...
1K 8

Неразумно е

Неразумно е да те обичам все така,
нахлузил тишината – връхна дреха.
Неразумно е, но ти ми носиш топлина
и в очите ти прочитам даже ехото.
Долавяш с устни пулса ми, но ме боли, ...
1.2K 14

Последен сняг

Последен сняг
Заваля за беля, побеля и натрупа,
а небето омрежи, съвсем го сниши,
който може се сгуши във свойта хралупа,
а под глога наострил е заек уши. ...
853

Половини

До болка ми липсваш...
Светът се сразява...
Отивам на Север...
Към Югът потегляш пък ти...
Пътища много, ...
1.2K 3

Бъди

Бъди и съществувай,
Смисълът на живота?
Животът е смисъла!
А за живота.
Глух за тишината, ...
1.6K 1

Танцът на цветята

Танцуват своя чуден валс цветята,
обзети от лъчист копнеж,
обагрен с цветовете на дъгата
и с дъх на пролетен цъфтеж.
Мелодия ефирна се излива - ...
3.3K 31

Натежа ми небето

Натежа ми небето. Някак все ми е тъмно.
Вече тридесет пъти се опитвам да литна.
А небето ме гледа - така е намръщено,
че не дава дори да го питам за изгрева.
Аз му викам по име, а пък то се обръща. ...
1.7K 24

Българка

НА ВСИЧКИ ДАМИ
ЧЕСТИТ 8-ми МАРТ
Българка
( „КАРИАТИДА” - БГ )
Благословена българка- богиня! ...
4.6K 39

По две

Две сенки на дървета.
Две съдби.
Два търсещи се клона.
Две купчинки листа.
Калинки две ...
788 5

Утро

Разсъмва се...
Петляно време.
Росата кротко
по листата дреме.
Щурци замлъкват... ...
771 1

Рецепта за щастие

Рецепта за щастие
Ако смесим чашата вино и прошката
и прибавим малко любов,
лесно на другите ще прощаваме грешките,
светът за нас ще бъде нов. ...
3.7K 6

Смърт

Като призрак, живеещ в мрака на нощта,
като дух, пропадащ в бездна, изпълнена със самота,
като сянка в нечий гроб,
ти живееш в този свят суров.
Белязан от безкористна лъжа, ...
1.3K 3

На Таня Николова

Красивите нежни къдрици
спускат по твойто лице
нежнoсттa на звездните птици,
доброто, красиво женско сърце...
... Вижте повече ...
1.4K

Прекланям се

Светът притихнал е,
гробовно тихо е.
Единствено листата чуват се
как от клоните отронват се
и нежно падат на земята. ...
860

Букет за мама

На твоя светъл празник, мамо,
бих искала да ти даря букет цветя.
Ще го сложа на едно място само,
а то отдавна вече не е у дома…
Затуй в мислите си те прегръщам, ...
2.4K 15

Тя

Червена роза с дъх омаен,
ухание и светлина
във този мрачен свят,
неземна нишка или тайна,
наречена - Жена... ...
1.4K 2

Спомени

Спомени, спомени -
неизбледняващи сенки.
Спомени, спомени
на отдавнашни сценки.
Една ярка светлина ...
700

Технология на поезията

Технология на поезията
Понякога ей тъй,
че и както си стоя,
музата ме блъсне
във сърцето. ...
1.3K 16