- Добър вечер, господин Бохем,
нали празнувахме Ивановден,
подготвен си със стъклена молба,
очите ти блестят, не мога да ти устоя...
- Обиждаш ме, госпожице Ивон, ...
Над деня се спуска пак нощта.
Над живота протяга се смъртта.
В душата промъква се омраза.
В здравето заражда се зараза.
Щастието - избутва го тъгата. ...
Замъгляване... Все така ми се случва.
Все от нещо недовидени са ми пейзажите.
Все не зная с кой ключ да отключа,
все не чувам, каквото е важно.
Замъгляване... И теб ще излъжа, ...
Цигарата все още пуши,
дими прогорливо в ръката...
Зареян, погледът се свлича -
като съсирек кръв, размазан по стената.
Една мечта пред мене се съблича, ...
Ако знам, че си опиянен от ром,
а аз съм пияната вишна,
че си паднал в капана, ако знам,
когато аз те дебна - влюбена и хищна...
Ако знам, че умираш от срам, ...
Деспотична, тиранична, елементарно егоистична е любовта ми към теб. Не отричам! Обичам! Не вярваш... И с право... Задушавам, ранявам, полудявам, прощавам. Е... май трябва и да се спасявам. А... ти?! Лиричен, себичен, различен... просто образ типичен. За край... Нуждаем се един от друг... но само... ...
Здравейте, мили симпатяги!
Не, моля, не вадете вий тояги!
Дойдох да ви разкажа нещо,
може и малко да ви стане смешно.
Как баба ми чарлстон танцува, ...
Прегърнала много болезнени мисли
в леглото омачкано тихо лежа...
Очите блуждаят... до болка са стиснати,
но пак не помага! Не мога да спя.
В очакване плахо нощта да премине, ...
Искам да крещя! Искам да троша!
Искам да не мога въздуха да си поема!
Искам да летя над гневното море,
а вълните да ме удрят с всичка сила.
Искам да скоча от висока сграда. ...
Колко пъти съм се взирала в тебе
и откривах тъмнина.
Колко пъти съм те проклиняла заради
дъжда, колко пъти те отледявах и сгрявах?
Колко планини и изгреви не видях, защото ги скри. ...
Не мога да намеря точни думи.
Внезапно наводнение в пустиня -
е този ден, след който нямам сили
в най-тъжната любов да те откривам.
Внезапен гръм в напукана самотност. ...
Гледаш нахално в очите ми,
струват ти се наивни, нали?
Във всички чужди оставяш страстта и властта си,
а в мойте - лъжи.
От теб получавам само трохи, ...
Какво му трябва на твореца!? - едно перо!
За да не му изяде молеца
късчето останало Адамово ребро.
Разберете, хора! - Нишки от цялото сме ний!
Но дилемата е не кой от кой, ...
Ти си доблестен и прав. А аз съм крива.
Какво пък толкова. Видя ми сметката.
Дори и не разбрах, че си отиваш.
Разбрах го по следите от подметките.
А съдейки по периферното ù зрение, ...
Завари ме "тъгата" и даже ме мина,
не гледах към нея, не исках да ме поздрави.
Но усети ми миризмата
и се доближи...
С плах поглед, гледах страхливо, ...
Без да усетя, ме впримчиха думите -
ама че ловки ловци се оказаха,
случайно нарочна, приела безумието
с тях да съм благословено наказана.
Думите бяха, които ме грабнаха, ...