Стихове и поезия от съвременни български автори
Ето пак
отново гръмват стихове,
този път отново "бели",
някакси невзрачни!
Но нека, щом хората четат ги, ...
Търпение
Не значи ли търпението ни страдание?
Импулсите ни да изчакват подходящо време...
Да спотаяваме мечтите си, стремежите си, своите желания...
И тоз катарзис да търпиш - да се окаже бреме... ...
Когато в твоя поглед се препъна
и мисълта от спомени горчиви,
като от чаша свършила до дъно,
досадно във главата ми се впива...
Когато, задушен от тежки думи, ...
Най-трудно е!
когато падат във сърцето ти завеси,
най-трудно е да кажеш "Сбогом" за последен път,
когато и последната надежда още свети!
Най-трудно е да си отидеш гол и бос, ...
Вчера си говорихме за бъдещето!
и веднага ти ме облада.
Как сега да престана да си мисля
за теб и нашата малка мечта!
Ние паснахме си веднага, ...
За миг поне
Повиках те в безкрая,
чу ли ме, кажи?
Това съм аз,
самотна, бяла, жива. ...
Ние, скритите
Ние сме много и силни, но не всички сме еднакви.
Разхождаме се неустрашими между вас,
приятели сме с вас, но никой от нас не е като вас.
Мислите си, че ни познавате, но не знаете нищо за нас. ...
Мигът
да докажеш чувствата си!"
Мигът
Пламъци страстни
изгарят душите ни. ...
Тъжна
кънтят ми мислите, с жестоко ехо.
Само с котката в моята пола.
Тя мърка. Аз, вторачена в кафето,
търся изводи, планове кроя, ...
Живей
и побеждавай този свят
Той иска да го побеждаваш
всеки ден
той е създаден ...
Какво и кога
Един жест, но на място,
една дума, ала навреме.
Човекът усеща прекрасно
какво от живота да вземе. ...
3авет
В очите ми разчиташ пъклено писмо,
ала погледът ми е прозаично огледало.
Зад рими скрит, разколвах завито зло,
не спирах, макар и себе си отричайки. ...
На плагиата
но чувствата как ще препишеш?!
Предусещам: зареждаш думите като куршуми,
после – стреляш, без много да мислиш!
Ще простреляш от упор сърцето ми, зная! ...
Нова Година
----------------------
Днеска цветето полях,
ала взех, че го oлях.
На телевизора ми си седеше, ...
Кокиче в снега
под слънчевата благодат.
Орисано е да обича -
безценен от небето дар.
И въпреки студа се радва, ...
Втори сонет за пристигането във Венеция
извива се Млечният Път във нощта,
но люти в морето на мойта душа
с бяс вихрят се четиристотин тайфуна.
Дори да застанем край кротка лагуна, ...
Капчица
на ръце!
Не ме жали,
високо ме издигай!
До най-далечните звезди! ...
Живот на сълза
сърцето посърнало, обвито в парфюм на тъга.
Не гори безразлично мостовете,
които строих към брега.
Остави на мира вече тази ...
Среща
за дълго чаканата среща.
Сресвам бавно мислите
и броя ударите на сърцето –
по-малко са с един. ...