Стихове и поезия от съвременни български автори
Бездомно стихотворение
Задавя ме
откъснат плод.
Скитник съм.
Звезди
във знак на обич и любов,
макар пред теб да се прекланям
и да трептя в любовен зов.
Звезди да свалям не обичам - ...
Човекът от задната врата...
слушам фолк и пия сега,
живея и умирам в калта,
аз съм човекът от задната врата.
Аз живея, за да имам, ...
Погром
огън жесток и страшен,
хора умират и сградите падат,
идва краят, идва адът.
Война пепелява убийствена, ...
Мъничко завист
за тяхната вродена свобода,
понякога завиждам на сълзите,
пленяват ме със свойта чистота.
На звездите завидяла съм отдавна, ...
Любов
как, като боли от любовта?
Как да затворя очи, като там пак си ти?
Искам да изкрещя, че не ме боли и просто дъждът вали...
Но ето навън слънце пече и аз с усмивка излизам, ...
* * *
Нека вятърът прави това вместо мен.
Аз ще спра там, до първата пряка, на завет,
и ще бъда по–тиха, по–тиха от него дори.
Не сега! И недей ми задава въпроси. ...
Днес повече боли
Днес повече боли, когато ме
оглеждат сякаш вещ и отминават.
Като дърво, което някой пес
първо подушва, после препикава. ...
Невъзможна мечта!
годината си излетя
и то толкова скоро,
колкото не я очаквахме!
Със силата на вятъра ...
Палати
верига от срам я обви -
само е сърцето ѝ вече,
в затвора от живи мечти...
Кога ли отново ще пие ...
Следпразнично
празниците отлетяха,
със елените с шейната
и звънчетата замряха.
Дядо Коледа замина ...
Не гасне
пак лунно мляко кипи
мъгла се стели
. . .
вятър немее ...
Скоба
Как лъжеш се във мен, нещастнико!
Нима не виждаш, че на хищница
душата нося по наследство?
Защо ме предизвика толкоз глупаво? ...
Кажи ми ти...
какво искаш да ти споделя?
Може би някоя съкровена мечта,
дълбоко загнездена в моята душа...
Или може би някой бленуван сън, ...
Уилям
наричам го ноември,
макар да знам,
че казва се Уилям.
Прекрасен е... ...
Възвишение
Като обърната надолу пирамида.
Върхът е здрав. Основата се срива.
Вървя към теб, а всъщност си отивам.
А чакам още. Може би съм луда. ...