Стихове и поезия от съвременни български автори
Мераклия
нахакано и ловко капанчета поставя.
От неговите подвизи животните примряха.
Ту дебне зайче бяло, зад храстчето приклекнал,
ту скрил се до уши във блатото, ...
Есен е...
в зениците,
отиваща си синевата
на отминал ден...
отмираща в пулсиращите ...
Сама
тази - с разбитите мечти...
Заключена в своя малък свят,
постепенно се разяждам от душевния си глад.
Заобиколена от стени, направени от болка и страдание, ...
Помниш ли
на което очите му бяха изпълнени с тъга?
Помниш ли колко време след теб тичаше,
но все оставаше сама?
Помниш ли, когато те видеше, ...
Знаеш ли
Ако да - нека аз да бъда същото за теб.
Знаеш ли къде си ти в мен?
Ако не - нека аз да ти покажа!
Стига да се вгледаш само в моето сърце, ...
Хайку (Венеция)
в канала от сълзи,
а песни пеят.
...
Старите сгради, ...
Обичай ме
слана цветята да убива.
Обичай ме, когато след дъжда
удавените корени изгниват.
Обичай ме отново след смеха ...
Есенно настроение
и потънали в локви павета.
Мокри улици,
дъждовната влага
се излива днес от небето. ...
Надеждите изригнаха вулканно
блестят подобно утринна роса.
Да ги отпия искам без пощада
под напор на вулкана на страстта.
Кръвта кипи като гореща лава. ...
Светът на мъртъвците
унесох се и заспах.
Странен сън сънувах,
от Смъртта се страхувах.
Горя! ...
Родопска приказка
в теб, Родопи планина.
Зеленото ти тъй отива
и тоя... мирис на гора.
Борове небе достигат, ...
Сезони
ти там, аз другаде
била съм.
Нямахме лято
ти с нея, аз до друг... ...