Защо са ми ръцете,
след като съм толкова далеч и не мога да докосна лицето ти?
Защо са ми нозете,
когато те не ще могат да извървят дългия път към сърцето ти?
Защо са ми очите, ...
Разминахме се някъде във нищото,
тичайки да хванем нещо ново
и натрупваше се онова - излишното,
което всеки взема наготово...
Забързана да гоня себе си, ...
Не искам да те имам, когато те нямам,
не искам да съм сам сред океана от рози!
Не искам да те имам само в съня ми,
а искам наяве да милвам косите ти златисти!
Понякога, когато гледам сред рояк от звезди, ...
Затварям очите си. Тихо потръпвам от гледката.
Усещам сърцето си гневно да бие в гърдите ми.
През мислите ми прелита на скорост обидата.
Горчи в устата ми споменът за нелепа поквара.
Затварям очите си. Боде ме нещо остро в зениците. ...
Какво е то да си поет - романтик, лирик и още нещо?!
Не, бих казала - илюзия.
Мислиш, че красиво пишеш, но само красота ли е?!
Не е ли поетът егоист,
не изплаква ли тъгата в стих един, ...
Кога сме загубили пътя
и се лутаме в гори и джунгли, безпризорни.
Кога сме забравили добротата
и я заместваме със студенина
и горчивина, погрешка, и мислим, че сме добре. ...
Ода за Светлия глас
Все започвах живота си кратък "на чисто",
но преди да е мъдро-блажено изтлял,
ще те грабна нощес като скъпо мънисто
от гердана на този бездушен квартал. ...
Една сълза за теб не ще пророня,
колкото и страшно да боли,
от мислите си всяка нощ те гоня,
знам, разбих аз нашите мечти...
Така се случи, как да го опиша, ...
Бягам задъхана към морето,
небето е кърваво червено...
На брега съм, а трябва да съм вътре,
където се давят мечтите ми...
Спъвам се и падам на пясъка, ...
Твърде дълго я стисках през зъби
тая моя внезапна любов...
Не за друго, а можело, видиш ли
да се чувстваш не много готов.
(Те, мъжете, били по-чувствителни. ...
Нощем дълго мисля за живота,
който с теб, надявам се, ни предстои.
Радвам се, страхувам се и се вълнувам,
моля се за твоите и моите мечти.
В тъмното се взирам във тавана, ...
Не заслужавам твоето: "Обичам те!".
Аз дишам грях и горда самота.
И искам невъзможното, магията,
и самодиви тичат ми в кръвта.
Намерих те, смирено коленичих ...
Преди 9 месеца с четири момичета се запознах,
преди 9 месеца приятелки нарекох ги аз.
Те бяха моята опора, моята дъска,
която винаги ме държеше на повърхността.
Но случи се така, че любовта ни сполетя ...
О, хайде, стига, да бъда добра?
Омръзна ми старата песен да пея!
Грях искам да бъда - грях и съдба,
жена, която целия хаос владее.
Да нося блясъка тайнствен на нощ, ...
Както сте разбрали, с метла съм вече нова -
от раз ей тъй си пали, модерна и комфортна.
Разчистването вкъщи отложих го за март,
че котката се мръщи от този препарат.
А и паяжините в ъглите си харесвам, ...
Не спиш ли? Разкажи за мен на вятъра,
за парещия, трепетен копнеж
и неговият дъх от необятното
ще разлюлее пламъка на свещ.
Не спиш ли? Разкажи за мен на извора, ...
Заведи ме отново на нашето място -
заведи ме на пейката, скрита в парка,
дето с теб преди време сядахме често
и се докосвахме с тебе, сякаш без мярка...
Заведи ме там, дето творяхме любов; ...
Представи си, че си капка дъжд,
представи си, че си зрънце ръж
и колко плод ще даваш на земята!
Представи си, че си слънчев лъч
или хладна сянка под липа ...
Споделена, но не достатачно, любов
(18 януари 2003 година)
Защо ми трябваше да преживея всичко това,
щом и любовта ми ще е несподелена,
кога ли ще намеря аз покой, ...
ДОКОСВАНЕ
Безсловесните неща не искат име –
ако има тръпка, ще усетим...
Не отлагай толкоз дълго – докосни ме
с краткостта на изстрел, с дъх на цвете, ...
Ще спреш ли някога да тичаш?
Да вдигаш прах, от който на очите ми люти?
Нужно ти е време, може би?
Прескачаш обич, ласки, сладки устни,
за да тичаш, без да погледнеш край тебе дори. ...