Стихове и поезия от съвременни български автори
Утро
в очите ми се спре
и утрото на моето лице
закичи весела усмивка,
в прозореца оглежда се небе ...
Целувка за сбогом
Целувката за сбогом се запомня,
недей да ме целуваш отчуждено.
В една целувка чувството е огън,
без който на човек му е студено. ...
Идилия
със тебе зората.
Вечер следяхме
рога на луната.
Въздишахме често, ...
Вълче пълнолуние
Във вълчите стъпки месечинки-жълтици.
Кърваво стене каквото сме имали.
Другаде с други замина вълчицата.
Въпреки всичко обичаме някого ...
За пореден път
с надеждата, че този път ще те намеря.
Там някъде в мислите си,
на улицата,
зад ъгъла на някоя моя гънка. ...
На баща ми
Когато сам, или с другари,
към върховете си вървял,
ти връх непокорен едва ли
оставил си - все без провал! ...
Проба (хайку)
Поглед към небесата.
Мисъл за успех.
Колене. Болка.
Приземяване. Кървеж. ...
Съдба жестока...
за секунди само искам... и всичко бих дала!
Очите сини липсват ми безкрайно много,
усмивката красива, ласки трудно забравими!
Не искам да те изоставям по безброй причини! ...
Как да плача
Защо са сухи мойте очи?
Защо в сълзите утеха не намирам,
а сърцето, горкото, от болка крещи!
Защо, мили Боже, не мога да плача? ...
Жена
Чувствам, че болка наляга стомаха,
но сам с неутешима награда,
какво ли, къде ли, как ли пак става?
Имам едно усещане добро, ...
Сватба
Горчиво!
Гостите се мръщят!
Виното в чашите горчи -
не искат захар, медовина - ...
Приказка за лека нощ
Вечерта звездни мрежи заплита.
Нежна фея с блестящи криле
върху приказен дракон долита.
И посипва със звезден прашец ...
Кестени
листата кестенови,
падащи мълком.
...
Улиците ни - ...
Сънувах, че те има...
Беше истинска и бяла.
Приличаше на закъсняла зима,
но беше хищна като лятна хала.
Откъсваше плътта от душата, ...
За едно куче, две детски очи и един тъжен глас.
Днес ги видях - играеха в парка,
и вдигнах едно на ръце.
Във мене се вкопчиха две юмручета малки
на едно самотно дете. ...
Есен
сламените чучела в полето,
разрошва плитките им,
играе си на жмичка със
непослушните зърна ...
Двете половини на душата
и орязах двете ù половини.
Едната част на тебе я отдадох,
не се замислих, че ще я подминеш.
А останалата част оставих, ...
Той е
ме докосна при изгрев слънце,
останаха рани,
после той ги посипа със сол
и ми хареса как безсрамно ...
Парк „Живот”
да се огледаш мислено в стъклата,
да видиш себе си през погледа на Бог –
прашинка само скрита сред тълпата.
Да си побъбриш с пушека край своя дом, ...