Стихове и поезия от съвременни български автори
* * *
- свобода,
- и път,
и живот почука.
Дете краси небе - ...
Пожелах си
да падам от високо, но до ниско да не стигам.
Пожелах си и Смъртта, да пази мен от себе си.
Безсмъртие, благодаря, не ми е по вкуса.
Аз искам просто да умра след другите, ...
Заветът на Демир баба
стъпки още има от тоз славен жид!
Гората нашепва легенда една:
В скалата щом бръкнал потекла вода!
Сторил и дермени - да има качамак! ...
Не остана вече нищо да се чака
догаря недокосната във мрака.
Във ъгъла захвърлената смелост
ранена смъртно, в сетни сили чака
секундата, в която със последна ...
Тъга
самотно птиче, забравено листо.
Счупени крила над прашния кивот
и пада то върху студеното дърво...
Търсещи очи, объркан поглед, ...
Мимикрия
значи след миг само, ще бъда окичен със лавров венец,
ще празнувам своето бойно кръщение,
щастлив ще те нося в ръцете си,
наричан от първи другари ловец. ...
Черен ангел (Ревността)
пълзят нахални мисли към сърцето...
пробождат ме, разбуждат слабостта ми,
отвеждат ме на мястото, където...
са твоите спомени, в които липсвам, ...
Надпревара
Мисълта се рее някъде в пространството,
опитвайки се да пробие път на разума.
Душата. Хм, къде ли е всъщност?
Може би се изгуби някъде в тълпата. ...
Квартално
в навъсен и краен квартал.
Не аз, сякаш той ме намира,
пресреща ме зъл, недоспал.
Рибари с ръце неспокойни ...