Стихове и поезия от съвременни български автори
Хайку (извън града)
свободата го грабва.
Волна душа е.
На тревата - щърк.
Пирува той след дъжда. ...
Soulmate
нямало.
Като водопад
сред пустиня
в очите на пътник... ...
Равносметката
в душите ни гнезда е свила.
Във сенките на миналите дни
умората снага е приютила.
Тъжим, вървим, понесли бремето ...
Мечти...
(борете се за тях!)
Ех, прелистен миг ли е животът,
оставяме ли диря... ярка следа...?!
Или в самозабрава, гордост ...
В страната на боклуците
От София извозваме боклука
в Силистра,
ала сме си още тука!
- Кога ...
Сбогом, Гери
Аз имах късмет, че оживях, но честно казано, предпочитам да го имаше тя...
Липсваш ми, Гери! Ще липсваш на всички ни! Обикнах те и винаги ще те пазя в сърцето си! Ще пиша за теб!
С теб отиде си и част от мен!
Оби ...
Само миг
всеки миг изпълваш съзнанието ми,
какво ли правиш сега?
И ти ли си сам в нощта?
Почувствай сърцето мое – боли ме, ...
Малшанс
препънах се в един излишен праг
и ето, че без време се опомних
с високо вдигнат счупен десен крак!
Започнах да проклинам, да се вайкам - ...
Апокалипсис
Безлични,
безпарични,
озъбени,
смешни ...
... някога
Тихо скрих любовта под чаршафите.
Беше мой. Не, по-скоро бе чужд.
Огледалният лик на омразата.
Пожела да си тръгнеш... а аз, ...
Ненавиждам!
ненавиждам тези улици и къщи,
ненавиждам хората, живота,
всичко е така противно и несъщо!
Бягам разгневено ...
Синестезия на сетивата
и пъстроцветието на деня да вдишам,
не е страшна тази самота-
на слънчев лист да пиша.
Остави ме да се слея със съня, ...
Тя
бушува в мене тя.
Като мълния съдбовна,
предсказана, предопределена .
Страшна и бедствена, ...
Пътеката
Гората ме поглъща с тишината си.
И води ме пътеката извита
към песента на птица непозната,
която от шубраците е скрита... ...
Дърво без корен
Лъжовен свят в книжовен ред,
какво ли пак ще ни разкажеш?
Небе… хвърчило без конец….
очи, поискали да знаеш… ...