Стихове и поезия от съвременни български автори
Среднощна ария
отеква в прегръдка на божествена святост.
Жалейки за студените лица на Смъртта,
блъскат се в тъмнината безумни тела.
Слети в мъглата, голи, с ръце, ...
Бягство от действителността
море
в което да прегърна всички
миди
отпусната в прегръдка ...
Завист
А тя взе, че светна!
Погледнах я!
Супер!
Направо перфектна! ...
Хайку (летни размисли)
Надежда за хлад роди.
Дъжд ще се лее.
Морето - мъртво.
Земята - тресяща се. ...
Когато бавно ти отнемат свободата
Когато закони те в ъгъл притискат,
когато заплатата банка ти вземе,
когато робот да си свише поискат,
тогава готви се – за битка е време! ...
Обичай ме, ако смееш
така измамно се смяха...
Как мразя празнотата в гърдите си.
Устните опитаха да лъжат. И успяха.
От снимки се изрязвам ...
Сполука
В съня ми, татко, пак дойде.
Ти никога не ме напусна.
Усмихна се и в детството ме върна,
когато аз, на твойте колене, ...
Не чувате ли?
Отекват в мен от бъдното камбаните
и всеки удар с болка се разбива.
Разтърсват те в душата ми събраните
страдания.Сърцето ми изтръпнало се свива. ...
Защо?
Пак съм сама в нощта и пак не спя!
И оставам с мисълта, че утре пак ще съм сама... И че те няма!
Защо щастието при тебе долетя?
Защо всичко е било лъжа, пълна с надежди и с бесмислени обещания? ...