Стихове и поезия от съвременни български автори
Акъл
Много сложната частица
от човешката главица.
У някой е липса,
във втори го има, ...
Урбаникус
Прибран е жертвеният сенокос.
Дъждовни станове тъкат платна
кенарени за неочакван гост.
Тъй рано тази вечер притъмня, ...
... Ще се завръщам
ще се завърна като сън.
И мислите ти влюбено ще доразнищя.
В косите си ще те вплета -
като поличба. ...
Изгарящи въпроси
всезнанието чупят ми децата.
Защо врабченцата и зимата са боси?
Какъв е вятърът на тишината?
Кой храни през нощта звездите? ...
любовта?!
Докрай дано се пропилея във ужаса на тази „епопея”,
наречена съ-времие.
Съвременници – на какво?!
На собствената ни разруха, на пълното унищожение, ...
Самотната вълчица
вътрешно крещи,
плаче горчиво
с кървави сълзи,
но пред другите мълчи, ...
Шапка свалям
На научния прогрес
шапка свалям! Думи нямам!
Гледам умно и с финес,
но в конфликтност съм и в драма. ...
Жестока болка
и не по-малко ме боли.
Душата ми за теб ридае,
болката за миг не я щади.
Да сме отдалечени един от друг ...
Към непознатото
търси своя уникален миг,
новости сега иска да открива,
предизвикателства и сила да усети,
омръзна му в кушетката да спи. ...
До теб
когато всичко боли,
трудно е да съм до теб,
когато нещо в мен крещи...
Трудно е да съм до теб, ...
Мога...
Мога да руша и да изграждам
живота си до пясъчно измерен
и да бъда на оазис жаждата
процеждаща се в друго време... ...
Продай ми спомен
Не ти купувам любовта!
Пари не давам, тя е моя вече!
Купувам спомен, пълен с топлота,
да ми шепти, когато си далече. ...
Експресивно
струната,
вечер изтръгната
от трескавия сън
в монашеската килия; ...