Стихове и поезия от съвременни български автори
* * *
сърцето плаче и вик на болка
раздира тъмната пелена
на тоз пуст свят,
тъй чужд на моята душа. ...
Хармония
Лебедите на леда се чудят.
Как така в небето ще пробудят
своите сърца, в любов обречени?
Няма ли във миг да са отречени от ...
Хайку (разходка в дъжда)
толкова тайни скрила,
пред нас се откри.
Навесът скалист
подслони любовта ни. ...
сенрю
изсушава зеленото на цветята -
летен хербарий
+ + +
Полет на птица ...
Обичай ме
ръцете ми са огън и вода,
сърцето ми е черно и червено,
очите ми небе са и земя.
Пътека ти отварям към душата си, ...
Изплакано
Нека бойни уцелят целта поразена.
Аз не съм нито Дявол, не съм и Ангел.
Защо като тартор избрали сте мене?
Стихове пиша. Разголвам душата. ...
Дъга над Самоковите
Поезия – два водопада!
Струи Самоковите завъртат.
Коват бавно за наслада,
с вълшебен здравец ви поръсват! ...
Няма втори шанс
щом нямам желание да те прегърна,
и как да кажа,
че ще има втори шанс
и при теб отново да се върна. ...
Ако можеше
Ако можеше снегът да затрупа
болката в моята душа...
Ако можеше дъждът да отмие
раната... кръвта... ...
Тихо
мечтите - прашни, затъмнени - тъжно ехтят,
дълбока глътка свеж въздух - последно дихание.
Някъде мечтите тихо ме зоват.
Но душата мъчно скърби и тихо ридае, ...
Дъга в сълза
Излегнал се под залеза бленувам
нощта мастило синьо ще разлее.
Аз търся думи да го нарисувам
преди във сън да потъмнее. ...
Не убивайте птиците!
Една счупена нота
се търкулна на паважа
и в ре минор запя...
Градът се вцепени - ...
Нагоре... нагоре...
Нагоре, нагоре, умората в жилите тегне
и колко трудно без път се върви...
духът се напряга, волята стене,
телото в рани кърви. ...
Юни...
препускащи в съня ми.
Обуздах надеждите
и преброих мечтите,
които остават ...
Мираж
В морето къпе се луната...
а аз съм влюбена....на плажа,
цялата облечена във бяло.
Чакам онзи, който ме крадеше ...
Любовта
но може и да е опасна тя.
Всеки лудо влюбен бива наранен
и на моменти чувства се кретен.
Странно чувство бива тя, ...
Късометражна смърт
И онази бебешка усмивка – няма,
рибешка:
казва ми да заключа след себе си.
Казва ми за парченцата смърт, ...
Hова
Изтръгнах от утробата си святост.
Има ли някой да знае дали от нероденост боли?
Съдници, които да кажат...
колко живота затвор заслужавам. ...
Видение
Към мен се приближаваш - чувам
тежките ти стъпки в тишината;
дори забързаното дишане улавям,
усещат се и ударите на сърцата... ...
С мирис на тютюн
родени сякаш за страдания.
И в книгите живот се крие -
писателю, даряваш ни послания,
достигащи до нас през дни, години, векове, ...