Стихове и поезия от съвременни български автори
До баща ми - живота
За думите още не знае устата ми.
Дано да ме чуеш, дори и така -
от нищото пращам към тебе молбата си.
Във тъмното свит съм - един паразит, ...
Същността на живота
Така се радвам, че те има
тук... на топличко във мен.
Няма сняг...
А си е зима... ...
Приказка за ново утре
вятърът заспал сънува духове.
Тревата е безлична - не е вкусна,
а лятото изгуби се във слухове.
Китарата е няма - непотребна, ...
Играта
Играят даже и децата!
Играят, дявол да го вземе!
( Я да опитам - имам време ).
- Деца, вземете ме в играта! ...
Вечерни картини, спомени, смърт
червено диамантено око,
пуста стая без легло...
Роза, музика, душа, живот -
лице с черти измити ...
Предчувствие за лошо време
по очите ми
безумието на някогашна любов.
Защото днес е есен безлистна
и едва сега заваля. ...
В стария ми град
земята потънала във сън,
сняг нежно я вали
в стария ми град.
Взрян в празните ...
Любовта ми към...
от витрина със скъпи бижута!
Той за мен е, не за друга ръка
и за никоя друга не струва.
За цената не искам да знам - ...
Книга за предтекст
на прозореца седях.
И често ти
виждаше ме книга да чета.
Винаги там чаках да срещна ...
Светлината си е светлина
че Бог с едното вече не довижда...
В житейски кръг превръща се земята,
добро със зло надгражда и съзижда.
В свещената книга избледняват ...
Разнежване
и слънчев лъч ръка протяга.
Песента ми неуморна и протяжна,
в небето пулсира със вяра.
Аз под сводовете сини пак се впускам, ...