Стихове и поезия от съвременни български автори
Защо?
зад всеки ъгъл
чувам само хленчене?
И някакви ненужни оправдания
да слизат по дърветата ...
Коленичене
След любовта без дъх нозе препъвах...
Прегъвах крак пред паметници святи!...
Глава прекланяш, чувстваш как кръвта ти
в галоп препуска по безкрайна връва!... ...
Свърши се
Познаваш ме – пред никого глава
не бих склонил, пред тебе – да.
Не си отивай... всичко мое.
За моите думи сякаш глуха, ...
Дявол в Рая
ровиш с алчни пръсти
в казана от човешка пъстрота.
Избираш жертва - първа, втора, трета...
и превръщаш я в своя мечта. ...
Театър на абсурда
Той чака да коленичи тя в пепелта
и прошка да моли с протегната
изнемощяла ръка.
Сълзите в две хлътнали от страдание очи, ...
Соколът
Правеше кръгове – беше на воля.
Соколът летеше, всеки го гледа,
а охлюви нисичко долу бяха проклети.
Птицата кацна на висока скала, ...
"Свято" дело
"народни" дъщери и синове.
Пред избори не може да се пости!
За кокала е битката въобще.
Един през друг залагат си капани ...
Сънища
Ще прошепне от нейде щурчето
онзи забравен сонет за деца,
дето скитали слети в полето,
и събрали двете сърца. ...
Живей за мига
Какво взема ти страха?
Самотните минутки ли, които броиш,
или тези моменти, които спират ти дъха?
Живей за мига, ...
На кафе с Морфей
и мозъкът крещи: „Машини, спирай!!!”
И тъй, напук на лудостта,
животът в мене бавничко замира.
Поемам дъх, отпускам се полека. ...