20 049 резултата
Свободата
ли
избрахме,
когато паднахме в
борбата със ...
  485 
Последната ти болка и измяна
(Когато се изгубих в огледалото…)
Когато се изгубих
в огледалото,
ти търсещи ръце към мен ...
  1427  34 
"Назад се не връща щастливият миг"
Хайне
Жареше слънцето, сияеше денят,
с радост в душата пристъпвах в града,
всичко за мен бе сякаш сън, ...
  609 
Не се родих, за да вървя
по нечии следи!
Не се родих, за да съм безсилна
пред съдбата!
Не се родих, за да винят ...
  1008  20 
Километри отсъстваща вяра
тихомълком към мене вървят,
с безразличие нощем ме парят,
под очите ми тъмни горчат.
Нямам пулс - вледенен от очакване ...
  875  15 
"Неук е човекът,
той учи се в скръбта си
и сам се не познава,
дор скръб го не обори."
Алфред де Мюсе ...
  518  10 
Преплувах водите и стигнах до камъка.
Бях стрелец, после станах убиец.
Живях в огледалото. Друга се върнах.
Все тъй Сизиф е щастлив и абсурден.
Веднъж пренощувах в гнездото на гарвани. ...
  479 
(или да изнесеш артикулацията пред зъби)
Нищо ново в познатата джунгла,
със стадата макаци досадни.
Тук изяждат се ежесекундно -
бил то хищник, било тревопасен. ...
  741  11 
Самотата е моята присъда.
Тя присъства в нашето ежедневие.
Нея единствено не мога да изпъдя,
защото си е лично мое творение.
Чудя се кое е по-тежко: ...
  566 
ПОЧУДА
Крясък от болка,
вик на забрава,
огън от страст
и искрица от спомен. ...
  552  13 
Колко истински хора има в живота ни?
Колко истински клетви, чувства, слова...?!
Колко от тези неща са измислени...?
И колко от тях са лъжа, за беда...?!
Колко ли пъти нас са ни лъгали? ...
  548 
Към Безкрая!...
Онази сълза солено чертае,
пътя
нагоре
към Рая!... ...
  968  35 
Там, където
слънце в очите няма да блесне.
Там, където...
дори цветя не цъфтят.
Там, където ...
  568  11 
Сънуват малките хора
на бурите замъка
нестандартно приказен
докосват някой път
големите Гъливеровци ...
  554  15 
Молитва
Говори...
с глас,
обвит от
безмълвие. ...
  900  12 
Като срамна болест
или дълг неплатен
негодникът крие се в мишина
и дебне за своя ден.
По някаква своя вяра ...
  441 
А времето заспива...
(Отвъд звездите има ли небе?...)
Отвъд звездите
има ли
небе? ...
  1332  27 
Вяра
"Лошото се познава
по тълпата около него."
Сенека
Пропукаха се шепите, ...
  778  31 
Заспивам в гнездо от кукувича прежда.
Юрганът е от птичи пух,
таванът е небе.
От тази синева хипнозна
навремени съм на върха, ...
  443 
Кога свободата ще
се
научи да
боледува...
  497 
В тихите вечери
накъсани спомени
паметта навестяват -
душата смущават.
И бледите им сенки - ...
  574 
Как не ми отиват тез сълзи!
Ах, тези сълзи как нe ми отиват,
нали съм силна, нямам право на това,
трябва винаги да изглеждам щастлива,
да вървя с вдигната глава... ...
  640 
А К О М О Ж Е Х . . .
На Nikol, тя знае защо...
Ако можех, щях да те прегърна,
да те отмъкна някъде в безкрая,
ребрата на Адам до кост да върнеш, ...
  662 
Опипвам с тиха нежност всяко венчелистче.
Отивам на Луната, че и много по-далече.
Недей превръща в навик старостта ми!
Недей прибира на насекомо крилата му!
Художник луд съм, актьор играл все себе си. ...
  472 
За живота кратък
шепне листопадът...
Плод горчив и сладък
всекиму се пада.
За живота вечен ...
  863  30 
Вълшебна формула ли си над океана,
или на отговора закъснял си края...
Звезди изпращаш, смях и сълзи даряваш,
с магическа власт в гърлото ми засядаш...
Застиваш от векове на желания остров, ...
  413 
Животът ни - секунда суета
в неспирния поток на времето.
Сълза на падаща звезда,
отнесена от нея надалече.
Животът ни - виенско колело, ...
  563 
Какво ли трябва, за да бъдеш майка -
грижи, ласка или безсънна нощ.
О, не! Това е само зрънце
от жертвената майчина любов.
Да бъдеш майка значи: ...
  5698 
ДИГИТАЛНОСТАЛГИЧНО
Главата ми е сивотронна бомба,
а кожата - недонадупчен тъпан.
Не знам какво е митническа пломба,
но днес съм пак като от слон настъпан. ...
  526 
Една чашка джин с лед,
втора, трета, поредна
и всяка е последна,
изгубваш реален мироглед.
Струва ли си, ми кажи, ...
  651 
в безвремие
стопяват се ъглите
на липсваща
безкръвна
тишина ...
  890  24 
Защо не се усмихвам вече?...
Защо виждам само падащите листа на есента?...
Умирам всеки ден, за да мога да живея,
боли ме всеки път, когато си поемам дъх...
очите ми са пълни със сълзи, ...
  695 
Къде е моментното
състояние на
съпричастност с
вечните
символи?
  513 
В ПРЕГРЪДКАТА
на СТАРАТА ЛОЗНИЦА
На К. М.
През влюбените нощи на щурците
в душата ми припламнаха искрици ...
  880  17 
Очи, търсите ли нещо зад мен
в невидима гънка покрито...
Угасва ли последният фенер,
търсете го само опипом...
Очи, помръдвате ли мъртвата точка, ...
  541 
Страхът ли дяволски ни мами?
Духа ни вплита в етикети?
И вместо свидните си рани,
разменяме познати клетви.
Страхът ли слага ни рога? ...
  1072 
Самотна си, самотна си, душа,
и като вик във теб отеква тишината.
Студена и безкрайна е нощта,
когато в теб притихне леден вятър.
Затворена зад стъклена стена, ...
  623 
Примирени, днес лежите
върху голата земя.
Колко спомени таите,
тъжни есенни листа!...
Бяхте близо до небето, ...
  904  24 
Край!
...
Съм ли?
...
Тишина, оглушително тиха, ...
  790 
В памет на най-скъпия баща на света. Обичам те, тате!
От пътя земен ти се отклони,
избрал посоката е някой, слепи сме да знаем,
ти, татко мили, сам живота ли си нареди?
Или пък той е писан знак съдбовен. ...
  1492 
Предложения
: ??:??