Котва
Да отсечем Въжето - Котвата заседна,
подмамена от златен пясък в бурен океан.
Брегът ръка протегна... и Пътят свърши там.
Домът? Какво ли значи дом за хладното желязо, ...
Ужасно е, когато влезе в къщи.
И как проникна? – питаш неразбрал.
Безпомощен пред кратките набези
върху блюда и нежния кристал…
А тя не спира – едра и зелена… ...
Какво от туй, че измислен живееш
и аз отдавна едва съществувам.
Нима ме упрекваш, че дъха ти отнемам,
играя си с него, а после го стъпквам?
Аз вземам те само, когато си нужен ...
Ти си този, който ме кара да се чувствам цяла.
Ти си този, който ме кара да се чувствам желана.
Ти си този, който с нежни ласки ме дарява.
Ти си този, който с песните си ме пленява.
Ти си този, който всяка нощ съня ми нарушава. ...
Събирах в шепите си синева,
а мразя синьото (не знам защо?!)
Крадях от птиците простор
и търсех те, и взирах се да те открия...
Събирах в шепите си слънчеви лъчи, ...
Ти предизвикваш...
Дълбочина на жадното в погледа...
Сладко настръхнали връхчета...
Цъфтеж във клетките ми. Всичките.
И оживяват сънища! Във сбъдване. ...
Всеки ден ме смачкваш, унижаваш и предаваш!
Всеки ден страданието ми за теб е сякаш радост!
С гласа си режеш гърлото ми, за да онемея!
С очите си парализираш тялото ми, за да продължавам,
без да те докосвам - само да копнея! ...
В началото бе нежното ти слово,
а думите ти - светли и красиви,
тогава всеки влюбен поглед
ни правеше магически щастливи.
Сега е друго - просто не говориш, ...