Стихове и поезия от съвременни български автори
Усещане за пролет
Навънка заваля...!
По клоните молитвено закапа.
Движението на юг е спряло
в посипка от натрошена звезда, ...
Кралицата на мрака
Ще танцуваш ли с кралицата на мрака,
не желаеш ли върховната наслада?
Ще съгрешиш ли с мен сега?
Аз просто търся любовта. ...
Инкогнито
се плъзна по ръба на безкрая...
Със скорошен спомен от Ада
и мъртва надежда за Рая...
В безплътни се превръщат нощ и ден. ...
За да се науча да прощавам
Отсякох и последната отсечка.
Захвърлих в огъня последните съмнения.
Ослушах се...
Дочувам ударите на сърцето. ...
Спомен от любовта
Кратък миг от вечността, която премина през две сърца...
Пясък и малко прах от останките на нашите тела...
Телата, които страстта изгори, като есенни листа...
Остана само пепел, разпиляна от свобода... ...
Без любов
явно съдбата беше отредила да стане така,
аз те срещнах и днес, в този хубав слънчев ден,
сблъсках се с теб, мойто минало страдание...
Но вече нищо не ме дърпаше към теб. Да, нищо. ...
Така се...
„Латино" ли каза...? - О, oще по зле...
Нахлу ми
в небето...
И не с пистолет... ...
С т е н а т а
ротационните движения
му създаваха
почти танцова радост
свободен най-после ...
Очакващо
И страстна бе в бездомните ми нощи...
В безвремие захвърляше мечтите ми тя,
карайки ме да те чакам още...
Посърнала от дългите безсъници, ...
* * *
Сърцето ми е пълно със сълзи,
но няма да заплача
точно като истинска жена.
Но кажи ми само ...
Кардио
и с ножици оформяме сърце
голямо колкото Антарктика
от лед и тъкани на китове
с две камери - азотни сауни ...
... С дума една
с много думи.
И не ми е потребна такава.
Аз не зная как изглежда
в очите на другите, ...
Силната жена
живея като по чертежи.
Отнесена от самота,
живея с мойте грешки.
Попита със сълзи, ...
Предвестник
в мрака,
сенки общуват.
Лудуват,
налети обилно с абсент. ...