Самотата е сива жена
Днес, Самотата до мене се спря
под дъжда!... Както чаках трамвая...
Мимоходом погледнах я... Сива жена!
Тя, дали ме хареса?... Не зная. ...
Аз знам, че боли от любовна раздяла
и болката, силна е, зная.
Умираш по малко, агония страшна
и пепел в душата ти само остава.
Но със сълзи няма да си върнеш любовта. ...
Отдавна ме предаде... Стотен път!
За мен това е нищо, даже болка не е.
Ти беше този, който искаше да бъде пръв
и бягаше във лудата си вечност.
Аз стоях и чаках да ме преболи. ...
Аз тръгвам си от теб, за да се върна.
Отчаяно за да се заблуждавам
и ти навярно, да си мислиш същото:
че безвъзвратно наближил е краят.
Но някъде дълбоко в мен пропява ...
не ми се живее в безветрие
в пустош без стон и без зов
и подобно Христос между два живота
за света да се жертвам не видяла любов
не ми се живее в безвремие ...
Не знам какво е да гориш на клада –
(във стиховете само съм го писала).
В една любов горях – като във Ада
и да се влюбвам повече, не искам.
Един път стига. То е като раждане. ...
Запалвам пръсти и огънят нестихващ
обвива мислите ми в синя светлина.
Притихнало над парещите свещи,
сърцето ми догаря в пепел на тъга.
На пръстите е някак лесно ...
Сиротна песен, обвита в дим
Догаряща цигара... това съм аз,
а душата ми е гъст привит каприз,
от пушек нижещ се измежду пръстите
на някой горски дух. ...
Със сълзи пълнят се очите,
сърцето от мъка любовна се къса...
Защо? Заради теб, любими, щастие мое,
но сега щастието в нещастие се превърна...
Любовта болка стана, ...
Децата са живота на Земята
Защо децата днеска страдат
и толкоз млади в капана на живота те попадат.
Нима е нужно в светлина, или пък мрак,
родители да се сбогуват с тях?! ...
Щурче
До вчера се бъхтих… слугувах на вещи и думи,
но днес аз те искам – за другото нямам талант.
Не ме укорявай все пак, че съм тъй неразумен –
нали не изпаднах от мъдрите топки на Кант. ...
Накарай ме да се почувствам аз желана,
докосвай ме, целувай мойте длани!
Докосвай ме... Усещам те... Не спирай!
Потоци от желания във мен разливай!
Люби ме, ти... Целувай ме... Не спирай! ...
"Смърт"
Камбаните пеят своята последна песен,
усещам как в душата ми спуска се черната есен...
Наоколо няма нищо - само плач и тъга,
една черна птица опитва да стигне на клона върха. ...
14.10.2008, гр. София, Над.
Страх ме е, когато си лягам заключена,
че някъде някой спи отвън незавит.
И зима е, и пее с песен научена
севернякът така мразовит. ...
Когато тихо се показва утрото над алеи от павета
и гали с кехлибарен полъх пясъкът в нозете...
Когато есента настъпва и студени плисват дъждовете
и очите мокрят се със студена скреж от сиви клони...
И когато капят всичките листа и идва северът, ...