Стихове и поезия от съвременни български автори
Противопоставяне
Живот! Ти пак ме предизвикваш!
Да се предавам, хич не се надявай!
Аз впрягам воля, мишци и душа,
поредните си ходове обмислям, ...
К’во повече мога да кажа?
без да осъзнаваше, че пример за (НЕ)подражание създаваше.
А срещу него майка ми ме настройваше и психиката ми се възползваше,
за да си създава изкривявания и безброй негативни изживявания
се струпваха ей така, с най-лека ръка без да има обяснение, ...
Като за последно
Очите ти ме къпят в слънчеви лъчи.
И няма вече никакво значение
дали Земята днес ще спре да се върти.
На устните ти искам последното дихание. ...
В памет на спомена
Бавно и жестоко.
Разкъсвам дългите му нощи.
По него хвърлям камък,
душата му откъртвам. ...
И как кълне червената луна...
19-ти февруари е било вторник...
Във София са бесели във вторник заради пазарния ден (исторически факт)
Във София са бесели във вторник...
Пазарният площад стаявал дъх ...
Раздвоена
оценена и от двама ви... жива!!!
А ви бях виновна за всичко.
Само аз и само за вас.
С единия аз бях до неотдавна, ...
Виж се с моите очи
С моите очи искаше да се видиш.
Нали знаеш - не мога да ги дам!
Но в долните стихове ако вникнеш,
ще се видиш, туй го знам! ...
Усещане
навярно много те обичам...
като красив спомен от
детство,
като топло огнище след ...
Не беше
онази, дето Бог не би харесал.
И щастието нейно се преплиташе
с болезнени остатъци от мъка...
Но беше странна, сричаше молитви ...
Ведро
Риф тайно впил се в памет,
изплува, за да изплющи съзнанието.
Възможно ли е това да е просто образ
в главата на полуприпаднал пияница? ...
Още вярвам
погледът ти вчера ме превзе
и днес аз все още не зная
какво привлече ме така във теб.
И думите ти пак ме омагьосаха, ...
Носи короната достойно
бъди кралица нежна на честта,
сияйно грейнала от радост
свещена, белонога красота.
Безкрайни свилени простори ...
19 февруари
На този ден мълча и свеждам глава...
За поклон? По-скоро от срам.
Примката виси пред "европейската мечта",
а Свободата ни - несбъднат блян. ...
Болката...
тя има
цвят на дъжд
със вкуса на сълзите...
излива се ...
Разсъбличай ме
Съблечи ме до голо.
Остави само някой друг
спомен по мене.
Не ще видиш желаното, ...
Сън
Притихнал е денят в прегръдка нежна.
Спят поля, гори - смирено сгушени в нощта.
Спи всякo същество безпомощно под небосвода.
И в този сън хармония цари. ...
Няма значение
за хора добри и любов непокварена
и винаги злото си плащаше данъка,
и всичко ставаше както го искахме.
Но няма я вече в живота реалност - ...
* * *
отнесен и празен.
Смазана от липсата ти,
от думи неизречени,
от реалността, ...