Стихове и поезия от съвременни български автори
Седока (зловещо)
или вятърът стене?
Приказно-страшно ми е.
Дъжд ли се лее,
или сълзи от горест ...
Късно е...
Месечина златна се подава,
светят в небесата хиляди звезди;
късно е - настана вечер,
по улиците скитат самотните души. ...
Помислих, че за миг съм истински щастлива...
се изгубих в агонията
на безутешно страдащото
си сърце, което толкова
тежи, че вече съм с ...
Опитай се
Нали копира всяко очертание?
А после върху листа отпечатай
най-искрените помисли в душата си.
Опитай се да ме сънуваш тази нощ. ...
Сън
Сънувах, че бяхме в Доспей, нейде на двора,
над теб кръжеше митична богиня -Терпсихора,
в същото време аз бях малко смутен,
защото Полихимния и Ерато кръжаха над мен. ...
Марините ядове
Снощи, кога се прибирах
(бех си пийнал мало више)
видох комшийкята Мара,
как си солзи жално брише. ...
* * *
по кафявите релси
***
розови птици
пляскат между облаците ...
До бившия...
Не ме заболя и когато ми крещя!
Не ме беше страх, когато при друг аз избягах,
но усещам, че вече започвам да погубвам себе си бавно...
Не! Не се заблуждавай! ...
Диамантите са вечни
Трябва да се бориш, докато сърцето ти не спре.
Да бъдеш най-добър сред най-добрите не се стреми,
велик сред най-великите опитай да си ти.
Може и да не си голям и идеален, ...
Валентиновата събота е за двама...
накъдри дъждовните линии...
Замълчаха от завист бездомните псета.
Огнен поглед
в прозорец на петия нервно се взира. ...
Аз пазя очите ви
Отсича секундите.
С жестокост и светкавичност на гилотина.
Мразя проклетото време.
Приближавам се до стенния часовник. ...
Няма значение (песничка)
че не зачиташ дребните неща,
че виждаш земята като точка
и не можеш себе си.
Във малка къща, в малък град ...
На изток от рая
протегнали за милостиня дворове,
с напукана надежда се обръщат
след стържещите ауспуси на хората,
чиито зимни гуми и вериги, ...
Сълзи и рози
Какво си мислиш за мен?
Рози, кукли и коприна.
Май излъгах отново
и отново трябва да си замина! ...