Стихове и поезия от съвременни български автори
На Котето
Ах, колко непредсказуем и с палави мечти.
Красиво беше ни почти.
Още миг и щеше да ни заболи.
Така решихме да се разделим. ...
Съдба в единствено число
Преглътвам, вдишвам всяка нейна плитчина.
Препъва ме победно, свято ме владее.
Започва пак в мен утрото да виделее.
Съвземам се - жарава с облак преминава. ...
Разнищена ...
Разнищиха ме атомно мечтите,
прошепваха признания,
желания прозираха прикрити,
от допира до влюбени мълчания!... ...
Али, кози, чешми...
В кафенето, скрит в кьошето,
Али си пиеше питието,
до него седнах и аз жаждата си да оправя,
а той започна живота си да ми разправя: ...
Лудият
Виж онова побеляло момче,
дето в очите му летят пеперуди
и в джоба на ватенката топли врабче!
Той, по рождение, със света е на "Здрасти!" ...
Момичето, което ме беляза
пречупен от лъчите на тъгата.
Погледах я щастливо - като мъж,
намерил във очите и дъгата.
Лицето и - по-нежно от сълза, ...
Напук!
Обиждай, мачкай силно моята душа!
Напук на всичко в спомен ще те пазя,
напук на теб ще диша още любовта!
Разказвай пак на другите за мене! ...
Помниш ли когато
В стаята със светлите прозорци
Ме събуждаше деня
И морето чакаше да го запомня
Когато стъпките по пясъка ...
Утринна звезда
сама стои, сама...
Там сред нежно синьото небе,
грее тя за твоето сърце.
Утринна звезда, ...
От морето се чу крясък
Намигна единият - изплези се другият,
поредният кикот едва с шепи прикриваха,
а отгоре ги гледаше една Месечина
и тя се усмихваше на таз дивотия. ...
Фатална грешка
и си мислиш, че след теб ще тръгна, а?
Ха-ха... не ме карай да се смея...!
Миличък... аз тепърва почвам да живея!
Хайде тръгвай! Само пречиш! ...
Сбогом
не намирам чий да препиша,
не намерих стих да си открадна
да мога да ти обясня...
Не умея думите да сплитам ...
* * *
Накажи ме с любов,
щом решил си.
Май омръзнах ти вече?!
Накажи ме. ...
Апемант
неправдата повалял си камшично.
С истини лъжците си измъчвал
за общото добро, а не за лично.
Коктейли шумни ти не си почитал, ...
Детето
есенни листа, тъжно дете.
Вятърът шуми, едно листо пада,
тежък живот, едно дете страда.
Чистият дъжд земята изгаря, ...
Черни очи
душен от мисли бурни,
гореше го желанието страстно
и идваха му мисли безумни.
Все спомняше онези очи, ...
Мечтите...
Чух, че си се омъжила, че имаш вече и дете...
Порасна, а... не ти се искаше, но няма как...
щом си стъпила на пътя, няма да подвиваш крак...
А, мечтите ти? Какво? Не, не може да живееш вече с тях... ...
Обичам
обичам истински със сърце и душа...
давам всичко от себе си...
но дали е достатъчно... дали?
обичам... и винаги ще те обичам... ...
Когато ме заставиш...
като бутилка, ритната от вятъра,
а аз нямах слова да ти кажа...
за всичко простичко,
че ти благодаря. ...