Стихове и поезия от съвременни български автори
Грозната Истина
и все по-кратко и все по-кратко!
Никоя
Къде е всичко свързано с теб?!
Изчезна просто, отлитна с вятъра,
а ти ми липсваш повече от всякога.
Няма те, отиде си от мен, ...
Пътят на душата
дали това е наистина моето име.
В дълбоките дебри на живота
трупам своя безценен опит.
Движа се през пространството ...
Смела
Лицето ти е младо и красиво,
усмивка ярка там блести,
но в последно време забелязвам -
очите твои да се пълнят със сълзи. ...
Какво ни трябва?
за да виждаш истината.
Не е нужно да имаш уши,
за да чуеш „Обичам те”.
Не е нужно да имаш мускули, ...
Хайку
Небето пак заплака
със златни сълзи...
Лунна светлина...
Планина, жена и мост ...
И нека вали, когато...
когато утрото съмне.
А зората разпилее
лъчите си в дъжда.
И нека вали, ...
На улица Мълчание
като зима,
във летните представи
за обичане.
И тежък пада само ...
Късно е
За да съм твоя, за да ме имаш...
Късно е сега да кажа "Спри!",
късно е, защото знам, че си отиваш.
Рано е... твърде рано е за сбогом! ...
Падайки, умирах
греховете с бодли тъй сладки, но отровни,
и аз предадох се на истини,
замаскирани под ласки!
И спънах се, и паднах лошо, ...
Вгорчено
когато се опитам да поема
глътката въздух.
В мен се сриват някакви
основи, ...
От извор
не се ли ти жадно напи,
сърцето ми бе огън и пламък,
не го ли ти пръв угаси?
В храма светъл на любовта ...
Парвенюта
усмихнати мъже
в живота има и
профани,
особено ...
Остави
да те търся с надежда във дните,
остави ми една, остави светлина,
както птица в небето прелита.
Остави светлина, остави ми, Любов, ...
приспивам себе си
на захарните къщички в съня.