Стихове и поезия от съвременни български автори
Обсебен
И толкова слаб, с малко раняваш.
А как не ми отива да бъда такъв!
Извън контрола на кръв и на плът.
Какво е... за Бога, кажи ми, какво е? ...
Душа
самотна е душата,
затворена и сляпа,
мечтаеща да види светлината!
Опитва се, а няма сила, ...
Чужди
Чужди са вече очите,
самотни душите,
студени са твоите ръце,
с които разбиваш моето сърце. ...
Дъжд със име на Жена
със острието на сърцето.
Потекоха в реки
набъбнали от дъждове,
които в мен ...
Искам...
искам да викам от щастие, искам да открия света -
но не този: сивият, мрачният... А онзи - през твойте очи...
Искам да видя утрото, как изгрява за тебе денят -
красотата на сутрешен цвят, нежността на капка роса... ...
Предателство
Какво направих, за да бъдеш толкоз зла?
Не трих ли твоите сълзи,
когато беше тъжна ти?
Защо го взе от мене ...
Спомен
който вечно ще идва в съня,
той от нежни мечти е отронен
и изпратен с лъча на деня.
Ще огрява пътеката тясна, ...
Порязах се
на някакво си...
чувство.
И скрих
онази болка в ъгъла. ...
Несъвършена
по вените кръвта,
която вътре се бушува.
Несъвършена съм.
Да мога да разплаквам себе си. ...
Хубаво е
се надлитат
с пръските на фонтана.
Есенно слънце
пестеливо се радва ...
Всичко е тленно
какво ли остава,
освен спомен тъжен
за една раздяла,
за омайните чувства, ...
На брега...
Разхождах се самичка на брега,
беше късно, нямаше никой,
но един мъж от другата страна
към мене се затича и извика: ...
Магистрали
на длъж и на кръст,
свистят магистралите!
Строени от нас.
Своя живот, ...
Само когато...
не мисли за смъртта".
Спомен от песен
Отварям вратата и търся ежедневна магия.
Излизам от дома нарамила детския поглед. ...
Докосни ме!...
Нарязани на кръстчета висят
най-късите пронизващи мълчания,
"Заето" и "Затворено" не са
за празници отронени признания!... ...