Стихове и поезия от съвременни български автори
Мразя...
Мразя се, защото затворя ли очи, във твойте надничам.
Мразя се, защото всяка следваща любов с твойто име аз наричам.
Мразя се, защото и насън на твойте ласки се обричам.
Мразя се - не мога да те имам. ...
Възможности
Не може да светиш, когато завиждаш,
не може да даваш, когато крадеш,
не може да любиш, когато обиждаш,
не може да галиш, когато бодеш! ...
Стихия
Студено е.
Леден вятър пронизва нощта.
Останала сега сама
само тъжната пълна луна ...
Тази нощ ще пиша за теб
Мастилото свърши ли,
ще пиша с пръстите си.
Уморя ли ръката си,
ще пиша с мислите си. ...
Тъжни елхички
Чувам как плачат елхите,
снежно как скърца снега,
литват птичките скрити,
не пеят на свойта елха!... ...
Дали е невъзможна любовта ни?
В живота няма нищо невъзможно.
Повярвай ми, през дни и разстояния,
аз пак ще стопля твоя сън тревожен!
Във кратък, луд порой ще се превърна. ...
Двете лица
Il pleure dans mon coeur
Comme il pleut sur la ville,
Quelle est cette langueur
Qui pénètre mon coeur? ...
Думичката "Няма"
намирам смисъла на нищото...
в думичката "няма" виждам целия ти отказ
от безверието и прикритието ти в залезите.
В тая малка дума те откривам цял, ...
Живот
като черна сянка аз го изживях.
Съществувах просто и безцелно,
никому ненужен, със сърце смирено.
Да бъда някой силно ден и нощ желах, ...
In Absentia
Остави ме на гарата, мила,
аз ще чакам за другия влак,
аз ще дойда, но днес нямам сили
да напусна студения бряг. ...
Аз и добротата
Все се питам имам ли си място
в този тъй жесток живот суров.
Все се питам имам ли човек, който ми остана,
за да сгрее малкото ми сърчице? ...
Атавистично
родено от утробата й тъмна,
с беззвучен кървав писък разцъфтяло.
Тогава плахо сенките отстъпват,
а демоните жалки са фантоми. ...
Звездно
решили над нас да засветят.
Но ние гасим ги почти
с душите на мъртви поети.
Защото те греят над нас, ...