Стихове и поезия от съвременни български автори
Тежки сълзи
Болката примамва здрача.
Кръв ли е по твойте пръсти?
Къде ранен си? Във сърцето?
Затова ли тежки са сълзите? ...
Когато си отиде любовта
Когато си отиде любовта
и сякаш всичко ти е взето,
и сякаш с утробна стрела
ти е пронизано сърцето. ...
Молитва...
казал здравей на умората,
студът е в мен, студът е навън,
реалност е туй, което искам да е сън.
Господи, нека бъде твойта воля, ...
Греховно
Чертите ти в облаци търся, разпитвам треви и дървета.
Аз истински жив съм тогава, когато седефено лунна
ти нежно ми шепнеш в отмала. И чужда е вече онази,
която роди ми децата - до мене щом жално захлипа, ...
Събуждаш ме
Събуждаш ме в съня ми уморена,
аз чувствам плач в твоята душа.
Ти искаш да изчистиш твоите кошмари,
защо ли неспокоен, питаш, е сънят. ...
Моят прозорец
аз бях в него и той в мен!
Моят прозорец не е вратата към света,
в него мойта същност се отразява!
Не ще я съзрете, ...
На Томето
(Приятеля, художника Тома Трифоновски)
Приклекнал, с колене присвити,
замръзнал, като в йогийска поза...
Поглед вперил във олтара свой, ...
Там край чешмата
Уморена, старата женица
от чешмата пийна си водица
и на сянка после под брезата
си легна право на тревата. ...
Отдаденост
Що пътеки от думи за тебе постлах,
за да стъпваш по тях като влизаш...
Към сърцето ми пътя посочих ти с тях.
Босонога любов! Самодиво! ...
Ако умра с отворени очи...
Ако умра с отворени очи,
ще е все за белия ми свят,
във който така и не успях да съм щастлива.
(А къде е То, какво е То?) ...
Небето
стиснато.
Дори на нищо не ухае.
Едно небе, човече, трябва
да бъде синьо, ...
Лъжестраст
в среднощния залязал плаж се влива,
олюлява се с вълните и във лунен блясък
ласки, страст по себе си разлива...
Ананасовият хладен вятър ...
Сълзите на червената роза
нали?
Красива, кърваво червена.
Често е обсипана с бодли,
но убодеш ли се, ...
* * *
той лашка ме насам натам
не иска той да се съвзема
той иска да остана сам
тогава ще съм негов пленник ...
Лъжа
А очите й сини - дълбоки, безкрайни.
Косите са руси, пълни със спомени.
Кожата? Кожата бяла, бяла, бяла като сняг.
А усмивката й - толкова искрена. ...
Раждане
задъждели зеници -
оглушали спомени
неслучени.
Белег избелял, ...
Въпросите във такт ще се повтарят
разместиха се черното и бялото...
Фалшиви са и дните ни, и нощите.
Системата ни ценностна разпадна се...
Поредното убийство по екраните ...
Изгубена
Прочетете ме бавно...
Изгубена. Така се чувствам.
Пространствено празна. Ненужна.
Спи мое Аз. Не ще те събудя... ...
Мравча горест
на брашънце уж ги меля,
но те към Небе са поели -
всички волни щурци, оцелели
в студа под бялата ми ...
Прощавайте, спомени
вървете, изгубени с времето...
И оставете ме - плачеща бяла бреза,
познала на дните си бремето.
И оставете ме - черна топола в нощта, ...