Стихове и поезия от съвременни български автори
Събуждане
безбрежна светлина,
облаци няма,
слънцето спи - чака душата на своите мечти...
То търси и дебне къде са сърцата, ...
По пътя на мъдростта
Мъдър съм, казват.
Събирах мъдростта с годините,
но дните отлетяха,
изгубих по пътя роднините ...
Откраднатият миг
само миг от вечността,
горд властник да му стана
и в мъката, и в радостта.
Да чувствам, че владея ...
Шофьор
на днешно време,
не се ядосвай
хич да нЕ ти дреме!
С мерак си карай ...
Есента ще обичам
Помъдряла и истинска не е сън,
а раздяла.
Може кратко сбогуване
със миражи и пясъчни кули... ...
Магия за любов
туп-туп, туп-туп,
душата нежно шепти,
тук-тук, тук-тук,
очите пращат лъчи, ...
keep walking
в петък
посипи корените на луната
(ако изобщо има такива)
с две части сряда ...
Привет, Живот
Ти оставаш...
Вечна дилема...
Улица към Дома...
Път като Път... ...
Да я върнеш...
Като призрак аз се нося
и летя навред сега,
като призрак - гола, боса,
само с мрежа от тъга!... ...
Мелодия в зелено
последното ми време изтича..."
(от писмо)
Накъде си се забързал, Приятелю?
Още си в началото на есента. ...
Тя не му изневери!
щом прекрачиш прага само,
аз вече чакам от стъпките ти шум,
нашепващ - завръщане голямо!
Тръгнеш ли и самотата тъгува - клетата, ...
След дъжда...
Ухае на цветя дъгата
върху чéлото на слънцето.
Не я е грижа ни гравитация,
нито стон от отвъдното... ...
Вечността
Вселената безкрайна пулсира в нас.
Замислени вървим по неравен път,
търсейки вечно смисъл във захлас.
Наследили хилядолетни светове, ...
Буря на брега
че нещо дълга бе нощта,
а до контейнера, омърлян,
млад мъж събираше стъкла.
Той беше слаб, не бе вечерял, ...
Не пъди любовта, щом застане на прага ти!
Отварям писмото - ти си ми писала?!
Там, на мегдана - близо до кметството.
Кален до зъби - миришещ на... кисело,
чета и си спомням сцени от... детството... ...