Стихове и поезия от съвременни български автори
С една...
мога да проникна в тебе,
за да знам, че ме желаеш,
да стана господар
на твоята вселена. ...
Живях, за да бъда над всичко.
Имах нужда, но само от себе си.
Да се връщам по тъмно наситена,
да заспивам по-чиста в постелите.
Имах нужда да бъда магьосница. ...
Тишина
>>
>> нека днес да помълчим.
>>
>> Тихо да надникна в тебе, ...
Спри!
Спри да ме измъчваш на думи.
Спри в мен да палиш искрата!
Нима не разбираш, че подлуди ме
и от теб ми се подкосяват краката?! ...
Не съм светица
Вятърът издуха във очите ми
прах от твоята избягала пътека.
Тъга се настани във дните ми
и някаква тревога лека. ...
Предавам се
по този начин толкова жесток...
Разбитите частици как да слея,
като ти пред мен не си човек!
Ударите ден след ден нанасяш, ...
Във тихото там на нощта
забравила всяка тъга.
Щастлива днес е душата ми,
владее я сега любовта.
През бурите мина подпочвено, ...
Вече нямам дъщеря...
(посвещавам това стихотворение на
„несъществуващите"деца, лишени
от 25-те лева подаяние!...)
Вече нямам дъщеря! ...
Съвестта на дявола...
непонятно слаби
във силата на своята самота...
И бездомни...
нелогично наши, ...
Отвъд пространството и времето...
нетленните неща царят.
Извън оковите на бремето
се носи чист и свят - Духът...
Отвъд надеждата и болката ...
Нощта във Витлеем
С две дръжки мечовете тази нощ са,
деветдесет и девет сънища сънува всеки стотник,
и съгледвачите разколебани са от тишината.
Извор или още облак е водата, ...
Ангелите говорят
знай, че някъде там и съм аз!
Всеки път, когато понечиш да
откъснеш цветето, знай,
че негова душа съм аз! ...
Благослов
на Виктор
И нека ти се случи невъзможното.
Животът ти да бъде интересен.
Да не усетиш никога тревогата, ...
Великден
Плетени подноси, шарени яйца,
сладки курабийки, козунаци -
знаят ли те, Господи, това,
което каза им, за твойте знаци? ...
Треперенето пред нещата
за некадърниците, за родените каръци
и за онази група безсловесници,
които искат, но не знаят как да си поръчват
премеждия. В добавка към мартинито. ...
Саморазпятие
Спомен от усмивка ме души.
Опитвам се наум да разговарям.
Монологът в ехо не кънти...
Празното пространство е окови. ...