Стихове и поезия от съвременни български автори
Нарисувай си...
Нарисувай на небето две сърца -
със цвят на старо злато,
сложи им ангелски крилца,
каквито Бог във сънища ми прати!... ...
Нищо
като небостъргач от пергамент
трябваше само
да докосне облаците
после звездите ...
Плач
С любвеобилен поглед ме прониза.
Очите, впити в моето сърце,
не бих ги заменил за Мона Лиза.
Усмивката ти - мека тишина - ...
* * *
да докосна звездите.
Затворих очите си -
да погледна Луната.
Разкъсах мрака - ...
Изтрити следи от токата и фуга
звук в отлетяло дишане.
Премерените разстояния
тържествено оставят
в катедралата притихване. ...
Нима съм погубена
от ветровете безмилостно брулена.
А светът е без мирис, без цвят...
Господи, нима съм вече изгубена!
Обикалям, очаквайки нежната страст, ...
Античалгарско "На прощаване"
че станах ази чалгарин,
чалгарин, майко, негодник,
та тебе клета оставих
за чалгарско чедо да жалиш! ...
Обичал ли си…???
Обичал ли си някога жена
без корист, без лъжи, без обещания?
Обичал ли си някога така,
че от любов във теб ужасно да боли, ...
Обещание
♥Докогато Свят Светува,
♥любовта ни ще царува,
♥не забравяй мойте устни,
♥тъй красиви и тъй вкусни. ...
Два метра под земята
сън не те лови, само ги броиш
колко имаш и колко още искаш,
всеки ден само за това мислиш.
Любимите си хора не зачиташ, ...
18+ Тате, какво е... Любов? :)))
- Тате, тате?! - попита хлапето.
А бащата погледна го с поглед суров,
А бе, татеее, какво беше, онова... което,
големите му казвате, Любов?!... ...
Медитативно
Мислите...
Какво са мислите?
Вятър.
Затвори вратата на ума. ...
Първосигнално
на живота си
вървях
и беше само нощ,
утихнала в ридание... ...
Рождение
Разбрах го, но беше вече късно - бях мъртва.
Не се отказах да опитам отново.
Родих се и всичко се повтори.
Не исках да се откажа - нали вече знаех какво ще стане? ...
Дланите, които стелят пепел в нощта
Докосвай струните на този трепет -
О, музо, тъй вълшебна, разпиляла сласт в нощта.
Искам да танцуваш със страстта на хиляди слънца;
искам да пируваш с късчетата живи на моята душа; ...
Детство
Никне тишина
през процепа на влажните ми пръсти.
Разпукнатите атоми небе
поръсват слънце. ...
Признание
и глупава, и смешна:
най-истинска се чувствам,
когато ям череши...