На твоя бряг се спирам уморено
и вглеждам се във синята безбрежност,
вълните тихо плискат се край мене,
а вятърът ме гали с нежност.
Признавам, чудесата съществуват ...
Написано по повод излизането на ХП 7 на български, с цел да бъде прочетено пред всички присъстващи на събирането, но не ми беше позволено да го прочета, затова го публикувам тук.
Веднъж Джоан Роулинг героите си събра,
за да решат на Хари Потър трагичната съдба.
Всички му бяха много сърдити
и го обви ...
Аз съм тук, не за да се правя на поетеса - не съм!
Аз съм тук, защото един истински творец докосна душата ми, намери болката в нея и и помогна да излезе... изплаках я върху листа... Елишка, благодаря!
Сутрин
Не мога да говоря. Не мога да заплача.
Тежи като присъда мълчанието наше... ...
Във всяка капка слънце ще ме има,
в целувката на цветето с очите,
в уханието снежно на звездите
и в двете трудни думи: "Забрави ме!"
Ще бъда смях от скъсаната струна ...
Светлините угасват в новото сърце...
Първа страница от ръкописа...
Незавършено, но пълно със живот... не.
Край на ръкописа?
Илюзии... направени са от стъкло... ...
Преди да падна, винаги стоя изправен
(харесва ми да гледам от високо).
Когато лъжа се - обичам да повтарям
(така разбирам колко е дълбоко).
Обичам изводи, но мразя да извеждам, ...
Вълшебни сънища, нахлули в жадни мозъци...
вълшебни опиати в мръсна кръв текат,
търсят изходи и пътища чрез глухи писъци,
но нямат вече сили да се отрекат...
Изгуби ли надежда, жалки ми човече? ...
Не го приех, отблъснах го, не грубо -
с усмивка... Тя за него бе като кама,
но наранен, отново пожела ме, друго
не виждаше освен мечтаната жена.
Не можех да съм с него без желание, ...
Размисли ли? Под скъсаните думи,
разхвърляни пискливо в тишината,
съм аз самата. В тихото. В ума ти.
В разровените спомени от някога.
По устните ми спукани проклятия ...
Разливаш се в мене като тръпка
и караш всяка клетка да трепери,
доближаваш ме с бавни стъпки
и караш ме от страст да стена.
Така те искам, че не мога ...
Сън ли бе или реалност онзи страстен миг,
когато бяхме само ти и аз на ръба на лудостта?
Душите ни се търсеха, телата ни се сливаха с вик,
избухнахме в екстаз, отнесъл ни във вечността.
Нима сега аз трябва да си тръгна, след всичко онова, ...
Само, ако знаеше... колко много те обичам
Ако наистина знаеше колко много те обичам,
никога не би ми причинил болка!
Ако наистина знаеше от какво имам нужда,
за да живея, никога не би си тръгнал. ...