Стихове и поезия от съвременни български автори
На Вал
и обърка ми душата!
Най-нахално, без да питаш,
много бързо взе да пипаш!
Но накрая от играчка, ...
Голгота
но аз мога само толкова..."
от посредствения автор
1
“Разпни го, разпни го!” ...
... На брега на морето...
Седя на брега на морето
и чувам шума на вълните:
- "Къде е, ме питат, момчето, с което
преди тука се скитахте!?? ...
Не си студен...
Не си студен - ти просто си от камък...
жадуващ малко топлина...
Не си студен - ти просто стар си замък...
витаещи любови, пръст... трева... ...
Мечти ограбени
Ръцете сплетени държим неразделно!
Полъх - нежно развяващ косите
в нощи, отдадени на мечтите!
Слънце, излъчващо нежност, ...
Слабост ли...
във водите свои, с пътуваща галера,
да засветя подводно с надежда най-бяла,
не, не съм изхвърлен баласт морален.
Понякога ще изплувам и непотребна - ...
Тъмни тайни
в годините — прецизен филтър.
И капка бисерна остава.
Почти невидима. Сърдита.
Защо е толкова мъничка? ...
А бяхме някога семейство...
Гледам патериците подпряни
до легло самотно, като нар,
чаршафите със месеци непрани,
а в него свит баща ми стар... ...
Аз
и чувал ли си, че съчувства й с тъжната си песен вятърът?
Усещал ли си върху кожата си сълзите от нейните очи
и как облакът с добротата си й подава за подкрепа своята ръка?
Ти знаеш ли? ...
Светлоструйна и нежна
в сън изплакали свидните свои мечти.
Зажаднели очите пак светят във здрача
в полилеи от сребристи и ярки звезди.
Не пресъхнаха тихите извори сини ...
Не ти се случих...
Не ти се случих.
Разпилях се.
В очите ти -
мозайка от сълзи. ...
Зимна нощ
Сребристобяла завеса се спусна към заспалата земя.
Танцуващи снежинки и хиляди тайни
изтъкаха снежното одеяло.
Самотната река се превърна в заскрежено огледало. ...
Признание
когато
те видя през дъжда
чаровно чакащ...
Когато ...
Сам бардът... и звездите студени
сняг до колене.
Вятър
в клоните стене.
Устни, ...
tazi_koqto
и леко учуден ме питаш:
"Малко глупаво - tazi_koqto;
това ли можа да измислиш?"
Ех, любими! Какво да ти кажа? ...
Нещо За България
поробени от мръсната потеря.
Душите ни пронизаха в студа
и този кръвен данък ще го помня като вчера.
Завинаги вдълбени в страха, ...
Недооткрити континенти
имената на тръстиките
поникнали върху очите ти
невярваща във смислите
на недооткрити континенти ...
Никотинов сън
Отрова в тялото, цигарен дим в душата -
това е всичко, проявило се във мен.
Смърт и ненавист, в себе си и към децата -
проява на безсилието, ден след ден. ...
Върви, Любов!...
При мен дойде...
от толкова лета...
сама живяла, няма...
без глас, без празнични цветя... ...