Стихове и поезия от съвременни български автори
Път без край
и гледай ти внимателно света.
Останалите изостават, нека,
бъди водач, върви сама.
Все някой трябва пръв да тръгне ...
Какво си, любов?
Неземна стихия -
ураган от чувства,
торнадо от страст.
Какво си, любов? ...
Мигновено щастие
Ти прокара нежно щастлив блясък в очите ми.
Очарователно е как и звездите замечтаха със мен.
Почувствах се жива! Потрепери май нещо в гърдите ми.
Изплъзнах се от сънищата за красивия принц на бял кон ...
"Щастливи"
бродят вече сами...
Любовта ги свърза...
гордостта ги раздели...
От сърцата им се стичат кървави сълзи... ...
''Несправедливо обвинен''
Кой от двамата не спазва правилата?
Я си помисли добре преди да отговориш.
Изглежда, че някой нарушава играта
и веднага след това започваш с мен да спориш. ...
Тринадесет...
брадви, ножове, мечове и саби...
Нашите братя са ги удряли от завист!
Пишат в учебниците - умирали,
млади, стари... ...
Навярно
родиха се звездите глуповати.
Очите ти видях за миг изстинали.
Ръцете ти ми бяха... непознати.
Куршумените устни ме простреляха, ...
Пътища
с безгръбначни изкривявания
стремително се вплитат
в студенеещата
вечност ...
Мимолетно
И като следи
по пясъка,
между две вълни оставени,
Времето ...
Букет
като невен - красиво цвете.
Градих я ден след ден.
Събаряше, рушеше,
късаше от мен. ...
Мой спомен
изпълнен с рухнали мечти,
върни цвета вълшебен,
върни изминалите дни.
Мой спомен свиден, ...
Последната капка достойнство
Трогателно е, казваш, да поплача
с причина, водеща към теб.
Да се укоря по свой си начин -
неуклончи ...
Откраднати истини
Аз съм малка
черна точица
върху огромния бял лист
на Живота. ...
Не те обичам, но те уважавам
че аз се промених и напред продължавам.
Виж, аз вече не те обичам, но те уважавам!
И искрено се надявам да бъдеш щастлив,
но спомена за мен да не поддържаш жив. ...
*Вечно Мълчание*
се молих просто да поспреш,
а за тебе вече бях излишната,
която можеше по всяко време да крадеш.
Когато исках просто да запазим ...
Удивително и въпросително
и я разпръсква по очите, върху ми потича...
Някой челото и бузата ми целува като с ведро
и блясвам преливаща от златни кривулици,
и бездънно заискрям с началото на деня. ...
Изгубена
Денят започва.
Нощта свършва.
А аз къде съм?
Мъча се да забравя всичко - ...