Стихове и поезия от съвременни български автори
Най-ценното богатство
Приятелството, казват, е богатство
и чисто като капчица роса,
и по-ценно е от бяло злато,
и по-искрено от влюбена сълза. ...
Болката в сърцето ми
боли в сърцето ми.
Бе опора в живота ми,
даде ми стимул и надежда.
Всичко свърши, ...
Лъжите ти
винаги с лъжи към мен се обръщаш.
Вярвах аз на всяка твоя лъжа,
но вече никога не ще е така.
Всяка твоя дума излагам на съмнение, ...
Сватбата е... тъпо нещо!
Ааааа, не ги харесвам вече тия,
като камили - слонове от цирка,
минавайки през цялата чаршия,
под звуци на тромпети и на свирки... ...
Скъпоценности
Свистящ порив на вятъра
разпръсва мокри песъчинки.
В тях, заровени сред хаоса,
крият цветовете си мидите. ...
Родината на поета
България, земя на мрачни хора,
на топли и угаснали души.
Земя, измъчвана в умора
от греещи и паднали мечти. ...
Остани!
Остани, не ме прегръщай ти за сбогом,
тежки думи не изказвай словом.
Остани, последно устните не ще целувам,
до края на света ще те жадувам. ...
Уханието твое...
Слънчеви лъчи ме омагьосват
с вкус на сутрешно кафе
и ароматът твой - докосва ме,
и чашите са само две... ...
Розата
с листа зелени украсена,
проби на зимата затвора
една любов - необяснена...
Потънал в сенки на нощта, ...
Очаква те със роклята позната
Погълваш ме в стихия огнена.
Душата ми изригва в див вулкан.
От вятъра ревниво гонена.
Сезоните, преливащи пред мен, ...
Мъничко човече
на улица - човече малко...
Човече с най-голямото сърце,
с тъга в очите без сълзи...
Човечето протегна своята ръка, ...
Слепи сме за красотата
Слепи сме като къртици,
заровени в сивота.
Напразно ни минават дните,
щом не виждаме в живота красота. ...
Майка на моята душа...
чух как проплака във мрака,
две сълзи,
но не ти ли личеше
или само духът ти кърви...? ...
Грешната
Спешно!
Не виждате ли, че е грешна?! Ама...
Хвърлете камъни по нея,
убивайте я бавно и полека, ...
Капан
каква лъжа от обич неосъществена.
Изкуство да живееш уравновесена,
когато си до болка ужасена.
Семейство, дом, деца са грижа твоя. ...
*** (Денят е крив пирон....)
Денят е крив пирон.
Да се обичаме, защото
времето преяжда
със телата ни ...
Няколко истини
Тя трябва постоянно да се доказва.
За нея трябва опора, понякога промяна.
Но и границата трябва да се спазва.
Лъжата понякога е добронамерена. ...
Скитница
пропаст дели ни, пълна с тъга.
С нож си разскъсал сърцето,
две сенки и малка сълза!
Бездомна и гладна за твоята обич. ...
Другарски съд
закуркаха червата,
но съдът бе пълен с "твоето",
изостриха се сетивата...
Съд е нужен за медеца. ...