Стихове и поезия от съвременни български автори
Вселена
и крещяща с любов тишина,
отначало те чувствах до крайност,
съвършена загадка - Жена...
Необятност, събрана във шепа. ...
Аз
което се крие
в мойта душа.
Аз съм струна на китара,
рима от стих, ...
И после аз. А после ти...
Заради себе си.
На себе си отдавам се.
Не чуваш ли?
Сега сърцето ми отрича те. ...
Думите
Чаках телефонът да звъни,
но защо, защо се бави,
казах си - не бива да тъжа,
ще изляза, може да забравя. ...
Признание
аха да го докосна...
мислех си от плът и кръв си... ама не!
Липсваш ми, далече си от мен...
Усещам как преплитам с теб ръце, ...
Втори шанс
залутахме се двама из света
и като пролетна картина
спомените галеха ни мисълта.
Аз живях далеч от тебе, ...
Подарък
небето е техният дом!
Не ми обещавай лъчите -
на слънцето правят поклон!
Не ми подарявай земята - ...
Обещание!
Поглеждаш в дълбините на душата,
поглеждаш в тъжните очи...
Изправяш се лице в лице с тъгата,
а вътре в тебе болката кипи! ...
Ще мога ли?
Да те забравя ли? Не мога…
Да те изтрия ли? От мислите си…
Да те изпиша ли? На тетрадките ми…
Защо да го правя? ...
***
ще им подариш ли част от своите лъчи,
за да изгрее на лицето ми дъга?
На майката
Сълзи си стичат по моето лице
и отново плаче моето сърце.
Искам отново да ме прегърнеш
и с майчина ласка да ме обгърнеш, ...
Какво е любовта?
която по пътя си всичко руши,
... казват, че любовта е измама,
мираж за невинните души...
Някои казват, че любовта е сън, ...
Завесата ще падне II
неочаквана, на светло.
Завесата - по пладне
ще разясни нелепо
колко са ви клоуните ...
Сигнално
да тръгна смело под свода, осеян със звездите!
И сбогом да ти кажа, а ти да си усмихнат,
да ме изпратиш по Лунната пътека, честита...
Мен - с предложение необикновено и сила, ...
На Пушкин
и Цветче увехнало възпя,
сърцето ми се там изгубваше,
във ъгъла - със книга във ръка.
До сърцето ми беше Евгений ...
Интервю с Медуза
в градината си в ъгъла на времето.
Остана само шепа глад от храма ми.
Със него храня птиците. И дремя.
Люлеещият стол проскърцва вяло ...
Път
ПЪТ - наричам аз живота,
и гордо по него си вървя,
препъвам се и ставам без да споря,
те, пътищата - нали са за това! ...
Като Тристан и Изолда
Тъй болезнена… и тъмна… като нощта…
А на лицето сълза тревожна,
се сипе като чакан дъжд в пустинята…
По вените нашата любов тече… ...