Стихове и поезия от съвременни български автори
Аз те чакам толкова сама
защото се чувствам прекалено сама.
Ела при мен, прегърни ме.
Не оставяй сълзите да падат сами.
Не чакай следващия ден, ...
А вън пороят не престава
и поглед в хороскопи спирам,
ала със теб какво се случва -
не проумявам, не разбирам...
Мълчиш и пушиш неспокоен. ...
На върха
отшелник прокуден изкачва
трудно и жадно
без надежда
без взор ...
В очакване.
Замък от мечти ми подари
и с обич неземна ме дари.
Очите ти - бяха стимул да живея,
а любовта ти ми даде сили да оцелея. ...
Моето небе
Като лъч си през деня,
като ангел през нощта,
за мене ти си бог
на тоя свят широк. ...
Обичай ме! По малко ме обичай!
Не ме засипвай с думи! Спри!
Душата ми е крехка като птиче,
изплашиш ли го, то ще отлети.
Помилвай ме със топлата си длан. ...
Безкрайна обич
Като горещо лято
във слънчеви простори
ще те къпя,
като тъжна есенна соната ...
Осиротяване
затуй далече от света се скрих.
Ласкатели са моите палачи
и пречат ми да чуя своя стих.
Значителна за себе си ще бъда, ...
Засъхнал спомен...
В студена кръв засъхнал спомен,
до съсирек в жълтата трева,
горчиви болки с дъх отровен,
изгубени във ехо от слова... ...
Алчност
Политиците дебели
са нацвъкали хотели.
Те морето наше, Черно,
олайниха прекомерно.
Сбогуване
Една жена
събира спомени накуп.
Поставя ги във плик
и адресира. ...
Тлееща любов
няма го и онзи топъл пламък.
Когато всичко свърши разбрах, че те обичам,
но сега вече всичко е различно.
Нямам право да те имам. ...