Стихове и поезия от съвременни български автори
Пак за нея... (Ревността)
и истинския грях.
И себе си забравих,
и себе си познах...
Разбрах, че ти си силна, ...
Грешна
Видя ли във очите ми тъгата?
В прегръдката витражна, като гълъб съм.
Заклещен от молитви и отплати.
А тялото ти сгърчено, Божествено, ...
На баба
остави празна къща и куп горчиви спомени!
Не трябваше да си отиваш още, не трябваше, нали,
но съдбата тъй пожела и смъртта ни раздели!
Проклета да е тази коварна болест, ...
Заключен във въпроса шепот
в таз зациклена държава,
която от безвратни мутри
позорно днес се управлява?
И като пъклена картина ...
Понеделник сутрин
унесено мълчиш.
В понеделник сутрин
объркано глава въртиш.
Усмихнати хора ...
Самотната Луна
където звездите чезнат
преди да се родят,
лудостта вилнее там,
в безмълвното море. ...
Ще ме познаеш ли
Ще ме запомниш ли,танцуваща на плажас тялото, разтапящо от страст.Под ритъма на лунната соната,виеща снага във късен час.
Ще ме запомниш ли,разплакана и жалка,молеща за сетния си ш ...
* * *
когато завистта е на кантар,
когато чувствата захраним със отрова,
тогава? Всичко е без коментар.
Когато любовта е чувство преболяло, ...
Изветрели спомени
а спомените - изветрели.
Опиянчиха се душите
и сега крачат умрели.
Преплитат се думите бледи, ...
Любовта
тя ни събра,
вълшебна и необуздана,
казва се "любовта".
Отдавайки се на непозната ...
Душата ми е стомна
Съблечени... дрехите лежат без форма,
душата ми, събрана в стомна,
от хорското неверие кънти.
Забрадката побира единствено косите ми, ...
Сладко бягство...
всеки път, когато ме боли...
Ти си този, който ме спасява (дали),
или този, който ме погубва си ти?
След теб всеки следващ е никой, нали? ...
Просветват ми очите
и мигновено в мене всичко засиява.
Щом твоя поглед е пред мене,
в очакване сърцето ми отново оживява.
Изтрелно красотата в мен се впива, ...
Болка в сърцето
все по-адски ми върви,
всеки ден превръщам се в невежа,
щом сърцето ми от болката кърви.
Какво да сторя, Господи? Та аз не знам. ...
Запознанство със СМЪРТТА
Красива бе, но и отблъскващото грозна.
Уж истинска, а от нищото създадена.
Почувствах я, вещицата.
Ръцете й ледени, но копнеещи прегръдка. ...
В годината на плъха
>
> Виждам хора и делник отрудени, ято гълъби сиво лети...
>
> На китайския плъх във годината най-модерен е сивият цвят, ...
Нищо не казвам
Къде започва смисъла на всичко това?
Едно движение само и стон на сърцето,
променят на тъмното в цветно цвета.
Един лъч светлина ме пронизва, ...