За теб
Взимам стъколото от счупеното огледало
и бавно го прекарвам през студените си устни...
Бликва топла кръв... Тя ми напомня за нашите дни!
Спомняш ли си първия път, когато ми каза”обичам те”? ...
Сине, не бъди като баща си,
да превръщаш думите си в стих.
Римата така съм я намразил...
От живота елексир не пих...
Портмонето ми - река безводна, ...
Изкупих греховете си с мълчание,
не исках вече да съм грешната жена;
реших да изтърпя това наказание,
за да мога после пак да почувствам любовта.
Не исках вечно аз да бъда в прегрешение, ...
Аз не плача... само ти се струва -
прашинка влезе в лявото око.
Наистина! Не се преструвам.
Аз рядко плача, пък и за какво.
Затуй, че си съвсем безчувствен - ...
Причу ми се космичен шум,
душата ми потъна в бяла тишина.
Изтреля се в сърцето ми куршум,
с мисия да прогони от мене любовта.
Прогнила в разваленост днес съм аз ...
Сълзите ми сега бавно стичат се по лицето ми.
Нищо не виждам в стаята, освен мъгла.
Не виждам и не чувам.
За мен сега всичко е толкова безмислно, безразлично и
безнадеждно... само тъмен силует доближава се до мен! ...
Какво да направим, какво да сторим?
Доброто да запазим, злото да отровим.
България - една велика държава,
от корените си вече изсъхнала,
бъдещето е затрито от сега, ...
Мълча. (Нали ще те изгубя.)
След малко, с преминаващия влак.
Обичам те! (Какво да кажа друго?)
Те, думите, не стигат пак.
Ръцете ти са ледено студени. ...
Не знаеш колко сълзи за теб съм пропиляла,
не знаеш колко болка сърцето ми за теб таи,
как ръцете ми не спират да те търсят
и вечно пред очите си ми ти.
Как една звезда умира всеки миг в нощта, ...
Не ти ли дадох вече същината си?
Обичах те, прозрачна - от наивност.
Приписа ми безсрамно и вината си.
Прибрах си я, боляща - до сетивност.
Не ти ли дадох всичкото доверие? ...
*Огледалото пред теб*
Сряза те жестоко парченцето стъкло,
макар и не дълбоко оттам вече блика тъмна кръв.
Защо строши пред теб огледалото едно?
нима отражението, което гледаше те нагло, ...
Преди да съм те имала
Събудих се, прости ми, за тебе аз се сетих,
Усетих те по вятъра навън.
Събудих се, прости ми за спомените скрити,
Явили ми се приказно насън. ...
Как хубаво е, че сега сме двама... – 13.12.2007
Тъй красиво - ясна е нощта
и грее месечината голяма,
аз в нежната ти прегръдка стоя,
как хубаво е, че сега сме двама! ...