Стихове и поезия от съвременни български автори
Залезът над пустия град...
пречупи се пред мощта
на толкова скрити страхове...
Те никога не са чувствали,
зад усмивките си нямаха сърце. ...
За невидимото
подухнал вятър, блед и разгневен,
във време януарско, неразринато,
където побягва уплашен елен,
в простор необятен, в безкрайна игра, ...
''Любов от пръв поглед''
Влюбих се в нея и направо ще полудея
и какво ми става, не мога да обясня,
и също така какво е това, аз не зная.
Любов ли е като тази, дето не може да мрази. ...
Разкаяние...
Из тръните на моите безумия
сенки хвърлят огнени кристали,
сред върхове на тъмни пълнолуния
пясъчно във мен цъфтят корали... ...
Пясъкоструйно времето изтичаше
Поисках да го хвана, да го сграбча.
Дори опитах се да го захапя стръвно,
но то зловещо смигна и програчи.
Ангелогласно вятърът засмя се, ...
Българско лято
Една жена с коси от ярки слънчеви лъчи
и морето, и небето събрала в своите очи.
Жена, която в скута си държи
милион усмивки и безброй мечти. ...
Милувката на розовите трънчета...
наказва на нозете ми отсъствието.
Божурите тревата ги е скрила,
а розите след баба... не разцъфнаха...
Оградата е лекичко приведена. ...
Времето отмива
то да ти бяга, през пръстите ти да минава,
златен пясък в стъкления пясъчен часовник е то
и със райска светлина твоята душа огрява.
Да виниш - смисъл няма, просто брой, ...
Живот в секунди...
секунди - и после отново тъма.
Бързо рухват мечтите порутени:
секунди - и после отново тъга.
Бавно умират във мене копнежите: ...
Свободна младост
смисъла на болката вече не откриваш,
излез навън в стъпка бодра и
усмихни се на света.
За какво са ти чувства ...
Дъжд
и птици пеят, с ясен, топъл глас,
но ето, над земята и без помен,
прииждат облаците черни, като лош спомен.
Как тъй небето стана изведнъж, ...
Не ме забравяй
и вятърът да вее с аромат на пролетни цветя,
спомняй си за нашето свършило приятелство,
не ме забравяй и пази ме в своята душа.
2. Спомни си за наште лудории, ...
Сама
сама, дори нощта със мен заплака!
Сама съм, а сълзите капят, потъват в студената земя.
Сама в мрака чакам да стоплиш моята душа,
на глас проклинам всички, а тайно пожелавам си смъртта! ...
В кандилото
в кандилото видях...
И вече съм наясно -
чувствам Бога,
по време на изминатия път ...
В леда обич не търси
Върви си! Ще ме погубиш!
В замъглено огледало образи вече няма,
от любовта ми към теб само омраза остана.
Спомням си за времето, когато бяхме само аз и ти, ...
Не стигам до теб
Далеч си, а светът свиреп
любовта ни силна забранява,
не стигат думите до теб,
вятър безмилостно ги разпилява. ...
Наречи ме
нали го помниш още?
Или те е страх? Колко
време ще имаме
до последния грях? ...
Само малко слабост
Зазиждаха вратите ми на влизане.
Кълвяха моя поглед, еднооки.
Закичваха ме с гривни. От прогризано.
Те всички ме боготворяха. Хищно. ...