Стихове и поезия от съвременни български автори
Погребвам много стари страници
защо ли пък не ги горя?
Нали египтяните бяха казали,
че имало живот и след смъртта!
Ще бъда силна в слабостта си детска! ...
Ад и Рай
а впоследствие от Ада падна лунна светлина -
не получихме в замяна ние отговор, търсещ истината в нас.
Всички бяха грешници -
озарени от лутащи се сенки. ...
Влудяваща страст
подари ми своята любов.
Страстта ме влудява,
тялото ти ме пленява.
Изваян като манекен, ...
Когато те няма
аз виждам в тях твоите очи.
Душата ми не спира да крещи,
а сърцето ми те моли "Вземи ме ти".
Дори да си на края на света, ...
Събирам...
със шепи,
нежни думи,
греещи лица,
усмихнати очи - ...
Огледалото на моята душа
в която я няма светлината.
Чувам шум и се опитвам
да видя нещо в тъмнината.
Вглеждам се и виждам, ...
Накрая
краят му не се вижда,
то и начало нямаше,
само няколко малки
и няколко никакви хора, ...
Не ме обичай, а мрази
защото любовта ще отлети.
Не ме обичай, а мрази,
защото любовта ни прави зли.
Не ме обичай, а мрази, ...
Ода за мъжа
За онзи мъж
който не се бои да ходи гол под дъжд.
Който добре изглежда бяло,
а силата пробягва по смуглото му тяло. ...
Научих на сбогуване сърцето си
Колко пъти аз си заминавах,
kолко пъти с болка се сбогувах...
Колко пъти се учех да не страдам,
колко пъти за последно целувах... ...
Все така ще те обичам
Вик от рая… Самота в безкрая…
Самота в безкрая…
Ще бягаш?
Или ще останеш?!
Търсиш смисъл… ...
С Луната...
до съмнало.
Тази нощ ще мечтаеме - двете.
Тази нощ ще ходим на гости -
във звездната къща... ...
Глътка въздух
ако спите, няма да я срещнете"...
Човек ли си на жертвоготовността.
или се скриваш тихо зад реалността.
Зла участ е търпението. ...