Стихове и поезия от съвременни български автори
Прага
към тебе ме тегли сила магична.
Дори да обходя аз целия свят,
ти пак ще бъдеш на мен тъй обична.
Сред твоите сто кули потапям се аз ...
Срѣднощна молитва
светеща като луната през нощта.
В сърцето ми пламъкът яростен и бурен гори,
надежди, болка, радост. . . Всичко запалѝ!
Ръцете ми, белязани от тежки времена, ...
Новогодишна нощ
Приканва всеки във празничната нощ.
Трапезата тържествено засмяна
сияе колоритно с гурме разкош.
Стрелките на часовника се движат ...
Обява
страхчетата вадя без упойка!
Месеци премествам с Архимед,
... юли някъде отново хойка.
Пи́ля връхчетата на звезди, ...
С наздравица за Новата
Нека я изпратим със усмивки.
Заслужила едно: "Благодаря!"
и почит за уроците ù, всичките.
През дните ù преминахме с любов, ...
"На Коледа се случват чудеса"
По навик пожелаваш си вълшебство.
На ясните и сини небеса
се молиш с плам от ранното си детство.
Пораснал си на ръст и на мечти ...
Сърцето на Всемира
върху крилете на ефирна мисъл,
но те са част от същата земя,
която с любовта си Бог ориса.
Сияе колосалният й чар ...
Предложение
прав се оказа алековият герой,
те са маскари, алчни и циници,
първо милеят за джоба свой!
Жадувах от сърце за промени, ...
Хлапашка песен
... дали защото вечер тишината със пухкави безмълвия ме гали,
и всякоя минута ми е свята – да скитам сам във варненския залив,
да си премислям щяло и нещяло, каквото преживял съм го до днеска,
със присмеха, че тленното ми тяло ще се превърне във абсурдна фреска, ...
Той и Тя – Втора част на "Сътворение"
мъжът и жената, от Бог сътворени –
Създателят вложил заряди различни...
в красива градина били настанени.
Но Звездния бродник, дошъл от небето, ...
Розата
вдигнах ръце от прането.
Даде ми роза. В съседство до нас
цъфнала беше. Сърцето
бясно подскочи от радост, дори ...
Възходящ поток
избирам си финала за начало.
Настройвам честоти и светлини,
не плувам в тишина изнемощяла.
Към слънцето разчиствам висини, ...
За красотата и овцата /басня/
живеела овца модерна.
С гордо вдигната глава
все повтаряла си тя :
" Огрявам с красота света! ...
Равносметка
Живях я. Имаше ме. Бях.
Дни преизпълнени с прозрение,
с успехи, даже с грях.
До рая извисиха ме любови, добрини. ...
Родино моя
във дебрите на своята душа.
Отворила сърцето си широко,
не подминаваш мерзост и лъжа!
Родино моя, вярвам безрезервно ...
Автограф върху снега
... под прозорците на Варна, малко братче на Гаврош,
със душица благодарна тръгвам в празничната нощ,
през свещички и гирлянди и елхички с пухкав сняг
под балкони и веранди хлътвам в непрогледен мрак, ...
Желания
звънчета да пеят за мен,
с усмивка голяма, красива
навън да е приказен ден!
И ти да си близко до мене, ...
Коледа
полепва снегът
по сухите клони.
Вятърът свири
с ледена флейта ...
Огледалото на живота
Във детските очи се вгледай ти!
Роден е, но и се преражда.
И минало е, и дали...?
Но ето... тук си и те има ...
Влез в Божието време
Часовникът отмерва всеки дъх
Войните Христови Бог позиционира
Неговата Църква в петкратна власт Той активира
А щом отново времето превключи ...
Дар от Твореца
счупена стомна – небето.
Тя, горестта му, е кратка,
вече усмихва се – ето!
Ето – пак ширна простори, ...
Файтонът на дядо
... някога по „Сан Стефано” дядо караше файтон,
будеше се много рано – да нахрани своя кон,
четкаше го с черна четка! – впрегне ли го – да лъщи,
с фрак, ботуш и шик жилетка, с цяла Варна бе на „ти”, ...
Сънувам черни угари безплодни
аха да паднат – сиви небеса,
а нямам баби – да им занеса
от питката – изпечена под подник.
И баницата – клисава, горчива, ...
Сълза по ръба на зимата
Отвъд полята, в шупналите хълми
брезите ронят есенното злато.
Душата ми с любов по теб се пълни,
очите – с цветове и аромати. ...
Не бих посмял сега да променя...
излъчването ти аз илюзорно.
Че ти си уникална е безспорно
и имаш своя аура – топлина.
Че ти си уникална е безспорно ...