Стихове и поезия от съвременни български автори
Пепелно издигат се
загубили надеждата за брод.
Приковани от сълзите,
удавени в безнадеждие от тоз живот.
Светлината им изплъзна се, ...
Ще
просълзяващ отново в очите ми.
Ще си мой, ще съм твоя... в отронена
оправдана минута след дните ни.
Ще събудим заспалото щастие ...
В търсене на живата вода...
достигах предела на възможностите си,
осъзнавах, че всеки ден е същото
и просто пропилявах силите си!
Животът изтичаше от ръцете ми ...
Равносметка
сива бисерна и нежна роза...
И опива, и пленява...
С влажна ласка - да, наркоза!
В очите ми танцуват ...
Думи
в бездънните хангари на душите
и пристъпи на нови метастази
лъчите на мечтите ни строшиха.
Едва-едва повдигна мракът ...
Звездна магия
и някаква звезда ми се усмихна.
Дали не беше моята Зора,
която със стиха си бях повикал?
Блестеше като шлайфан диамант... ...
Спомен
вземи я, тя е твоя.
Поглед, натежал от болка,
недей да криеш ти от моя.
Сама си, знам! И болката студена ...
как...
как да забравя дните,
в които с теб бяхме двама?
Крехки като листо на роза!
Бяхме наивни, ...
Дъще моя
минало...
вървиш и ме гледаш как умирам.
Това е историята на един живот,
който бавно изчезва пред очите ти.
Строя въображаем свят от спомени, ...
Самота
като пресъхнал кладенец -
пустиня без капчица дъжд.
Аз умирам от жажда,
ала моето име проклето - ...
Отпий от красивото
и с душата ми танцувай.
Прегърни ме силно сега
и на сърцето си поробувай.
Скришом за мене помечтай, ...