Стихове и поезия от съвременни български автори
Градините на Вавилон
отправят се далеч към минали епохи,
съдба приели на митични аргонавти
разнасят мир, окървавени суматохи.
Градините на Вавилон мечтаят да дочакат ...
Пропадане
светът се разпада
и някак си увяхват мислите?
Когато очите се пълнят
със нищото. ...
Обречена любов
ще взема шепа пясък от брега,
и ще отмервам бавно времето
(не искам пясъчен часовник) на твоето завръщане.
Вълните леко ще ме понесат, щураци са, ...
Лека еротична закачка...
Двата вълка в мен се сбиха...
спокойствието ми го разрушиха.
Ако победи добрия, знам -
не ще да мигна аз от срам. ...
Превръщане
Небе безкрайно -
залез, слънце,
момиче всеотдайно,
необятност, а в нея зрънце. ...
Брегът
Със свирепо, побесняло от пиянство море,
там, където потъва самото черно небе,
бори се лодка сама...
Толкова малка и жалка изглежда, ...
Събличай ме
Събличай ме, полека, срамежливо,
докосвай ме и гледай как треперя,
изпий ме с поглед, аз съм вино,
пиян ще си от мен и от страстта. ...
Моята тераса
аз седя, мисля, редя
мислите, спомените над ярката луна
и чудя се аз...
чудя, ...
Аз те моля
Не тъжи, а се зарадвай!
Погледни към старата ми снимка,
изтрий сълзите и й се порадвай!
Малко за миг поспри ...
Лилипутът
що си ти самичък,
кат` сте толкоз много?
Щот` на бройката отвъд,
иде кройката на твойта плът.
Страшното
врата към безкрая!
Безмълвна фигура,
стояща в ъгъла!
И капка капна, ...
Няма те
Няма те до мене в тази нощ,
няма те и съм сама сега.
Няма те и не усещам твойта мощ,
няма те и студено е в моята душа!
Различна?
Не зная, но повярвах и изгубих своята душа.
А беше просто и беше лесно да бъдеш някой друг различен от това, което си.
И да гледаш образа в огледалото и да виждаш собствените си лъжи.
Болеше много, кървеше, душата ми на две разбита беше. ...
Тя
Недопустимо е да сме заедно.
Зловещи сенки напомнят за нея.
Безброй препяствия има помежду ни,
хиляди раними думи в сърцата ни. ...
С часовника
>> Часовникът пред мен тиктака,
>>
>> стои на място, а върви.
>> ...
Уединение
Тежък въздух сетивата ми души.
Предметите край мен са, но
чувствам, че в пространството витая.
Уж наясно съм коя съм, ала ...