Стихове и поезия от съвременни български автори
Човекът от кристалната река
Сред хълмове величествени и неземни,
във тайнствени, забравени земи,
където и да минат сто години,
то нищо няма да се промени. ...
Удовлетворение в съня
И след малко ще мине влакът.
Крайниците ви здраво пристегнати,
а той идва и колелата се чуват как тракат.
Гледате ме отчаяно, ...
Пато-логично
за който само Адът е лечение.
Аз идвам като знак. Преди умиране.
Пълзя като некроза в твойте вени.
Аз идвам остро. Като аутопсия. ...
Злостен памфлет
не знаех, че това си Ти.
Смили се Ти над мен, аз съжалявам -
искам с Теб отново пак аз да се рея
във Вечните Ти Истини. ...
Старият филм
нахлуват във тебе
и се борят –
аз го виждам в твойте очи.
Излизат на екрана мъж и жена, ...
Зениците си свивам предумишлено
Автобиография
карфично татуирана
по вените.
Ръце пречупени в очакване ...
Единственият
единственият по-добър,
единственият оцелял,
единственият победил,
единственият, който чувства ...
Адаптация
в свойта "златна" клетка.
Ведно със малките си пиленца
послушно се изправи в уречения час
пред портичката малка. ...
Седмицата
за мене нямаше име дори…
Мечтаех след време да има “НАС”,
но нищо не стана, и двамата останахме сами…
Вторник – наричах всеки друг, ...
Малка тъжна история...
красива и нежна като роза бе тя.
Влюби се силно, така отведнъж
и даже забрави, че го има светът.
Силна, красива беше тази любов, ...
Самот(н)а
Самотно плават... сред тъги.
Самотник сам сред самотата...
самотни мисли си реди.
Той разбира. Звуците самотни. ...
Нещо много лично
като капчици роса по натежало от
пролетни сълзи кокиче,
аз преминах прага… на отронилата
се година… ...
Кажи ми, моя малка звездице
оттук... нататък... накъде да вървя?
Обърках пътя си, изгорих мостовете,
а искам да се върна сега.
Покажи ми, моя малка звездице! ...