Поезия

253,1 резултата

Реален живот

До 60 изкарах,
инфаркта два прекарах.
Сърцето се разхлопа,
бъбрекът притропа.
Простотата ме блъсна, ...
635 2

Писмо от един Валери

... с какво ще ме запомни този свят, ако случайно утре си отида? –
не станах ни известен, ни богат, сях жито, жънах щир и паламида,
от съмнало до тъмнало ви пях – и сричах невъзможните си рими,
и при това с volume-то на max, солист в капела Фейсбук-херувими,
презрял навеки фалша да съм пръв, осъмвах ...
1.3K 7 10

***

колчем
обич хубавее -
и сърце благоговее
304

Споделено

Не ме търси, сега си чужда!
Не ме заливай с ледена вода.
Болеше! Вече няма нужда...
Но може ли да се прости това?
822 1 1

Вълча отплата

Вълча отплата
/Свидна/
Промъкна се до малката врата,
подуши я и тихо я отвори,
на пода спеше той, ...
779 4

Мачкане на дните

И слънцето ме дразни вече.
Не мога вечер да заспя.
А времето така ме сèче,
но да ме сгъне не успя.
Вървя по пътя си с тревога ...
580

Мой роден край

Обичам те, мой роден край, безбрежност
в душата ми се ражда щом те вдишам.
Полята ти покрити с пръски нежност
са сцена от романс – и в пек, и в киша.
По хълмовете твои каменисти, ...
487 2 5

Слънчогледов оптимизъм

Слънчогледите отпиват жадно
последните лъчи на лятото.
Сега са в разцвета на живота си
и дружно греят като за последно.
Защото знаят, че животът кратък е - ...
428

Карамелена луна

Обичам те със водопадите на слънцето
Със пръстите на пролетна трева.
Обичам те със нежността проблясваща
По устните на карамелена луна.
Обичам те като дихание на славеи, ...
1.8K 3 6

На прага

За кой ли път прекрачвам прага
на родния ми дом, едничък.
Тежка болка гърлото ми стяга,
живее в миналото си самичък.
Ябълката в двора - вече стара, ...
793 7 18

Отглеждане на душа

Нямам претенции за престижна награда.
Сама избирам по какъв начин да пиша.
Животът поддържа духа ми в отрада.
Да осъществявам, да любя, обичам...
Не ще угодя на всезнайни особи ...
542 1 1

Историята не се повтаря, но се римува

Историята не ни учи на нищо,
щом ние я забравяме, когато
хората предпочитат войните -
богатствата от опустошаване.
Не ни интересува в днешно време ...
568 1 1

Сърдечен зов

Потраквам с токчетата по паважа.
Обгръщам с поглед тук и там.
И сякаш съм в Ермитажа
поглъщам с поглед замечтан.
Магията на градските кафета, ...
1.5K 1 5

Непразнично

Този Великден съвсем не прилича на другите.
Гневен и страшен е, с бронежилетка и каска.
В храма почернени майки, дечица, съпруги…
тихо преглъщат най-тъжното свое причастие.
Този Великден сърцата от злост не пречисти. ...
1.1K 5 7

Мрежата

...и на мрежата ѝ писна –
все война, терор, убийства,
и разстроена се вкисна –
злото вече изобилства.
В този миг сърцето милна, ...
506 6 9

Хляб за братя

... не знам какво ще стори сиромаха,
замръкне ли върху парчето хляб? –
дали ще се прекръсти с радост плаха,
че Бог го е споходил – сам и слаб,
дали ще натроши на някой гълъб ...
2.5K 22 19

Сърцето ми вземи с обич

Когато ветровете бурни
погубят чувствата във мен…
Когато образи красиви
изчезнат с идващия ден…
Сърцето ми вземи със обич, ...
470

Луда

Сочете с пръст,
наричайте ме луда,
съдете строго
колко съм скандална,
тънете в злост... ...
480 2

Рокля от дъга

Денят окъпан в слънчеви лъчи
роди се днес...
и роклята ми се стопи!
Превърна се във захарна дантела
На пеперуда танца проследих ...
541

Под шумата на есента

Поглеждам облаците - бели великани,
затулващи безмълвна синева.
В такива мигове зарастват всички рани
и в безнадеждното открехва се врата.
На люлката на минало приседнал, ...
1.5K 16 15

Чудо

Чудо
Вече свикнах на неволи
и ще живея, ако ще и трудно,
защото моята душа се бори
да имам нещо чудно! ...
755 2

Нищо сложно

Колко просто може всичко,
да се каже днес.
Няма нужда от кавички
или интерес.
Няма нужда и от маски, ...
478 2

Дума на мъж

Отдавна няма никакви пътеки.
Изгубих и последния завой.
А беше остър. Даже беше зверски.
И водещ към последния покой.
А стъпките ми водят наобратно. ...
733 12 20

На моята учителка

В началото сме…
И пред нас се е разстлала
като на длан голямата земя.
В началото сме…
И морето е разляло ...
896 3 10

Орелът

Открито му завиждаме, че той
в девета синя вис е на квартира.
Че знатен е родът му и от сой,
че път в калта не трябва да намира.
Че не познава слабост и сълзи ...
646 7 23

Есенно настроение

Водù ме пак на смехопада!
И пак да седнем на крило
от водно конче, в тюркоаза
на изгревното зарево.
Там гледките са тъй магични! ...
1.7K 5 11

Човещината

Имаме ближен, който стене,
но вместо да мислим за него,
вместо отговорност да поемем -
център на всичко е нашето его!
Към него си чергата дърпа всеки, ...
567 1 1

Двойка млади роми

Срещу мен вървеше двойка роми.
Тя го държеше под ръка.
Говореха на български.
Тя беше с черна чуплива коса, черни очи, тъмно червено червило, бяла като сняг риза, черен панталон с изгладени остри ръбове и черни лъскави обувки.
Той - с възчерна коса на къдрици, черни като антрацит очи, високо подстри ...
413 3

Ти

Очите ти - портал към Рая.
В сърцето ми - усещам с теб безкрая.
Усмивката ти - слънчеви лъчи.
В душата ми - ярко щастие блести.
Прегръдката ти - дом цял. ...
973 7

Присъда - Свободен

Само аз ли съм толкоз свободен?
Вий къде сте? Във клетки с мечти?
През прозорец навън, ококорени,
с непроглеждащи в мрака, очи...
И защо не крещите широко ...
637 1 1

Сън

Смъртта ми-
тиха и безбрежна:
до главата ми приседна...
Защо си мислех,
че е стара,грозновата? ...
660 2 12

Мир и печал

Жадувам за пръстите
на нежната ти ръка.
Натежали от доверие,
отпуснати в дланта на моята ръка.
Жадувам за словата озвучени от вяра. ...
1.4K 1

Учител

Харесах те веднага, щом те зърнах,
а ти с ръка погали ми косите,
усмихна се и после ме прегърна,
прочела моя смут в очите…
Не зная от къде намираш сили ...
814 7 14

История в облаците

Красотата в тайна една
е да не разказваш за любовта,
която ти е скъпа на сърцето.
Публичността убива поезията
Открита в особена страст. ...
821 1 5

Виновен съм

Виновен съм, тотално пред жената:
Пред моята навъсена жена.
Че щом я пожелая - във кревата,
то нея вечно мъчи я глава.
Че как се върна вкъщи със заплата, ...
1.6K 7 25

Ти помниш ли дъгата – обещана...

Отде се взе стихия гороломна? Дърветата тя до̀земи преви,
лозите стари дълго ще я помнят. Утъпка хризантеми и треви.
Присвиха се небесните простори, градът, като след чума опустя,
щом стихна, дъжд припряно забърбори, заупокой над мъртвите листа.
Довчера бяха весели и пъстри, и есента – художник самоук, ...
625 10 13

Когато теб те нямаше до мен...

КОГАТО ТЕБ ТЕ НЯМАШЕ ДО МЕН...
Умората е тъмното начало
и краят на сърдечните илюзии.
Не знам кога навън е наваляло
и кой хомот от тръни ми нахлузи. ...
496 3 9

Щедро Слънце

Една пчеличка ранобудна
хареса си прекрасен цвят -
такъв е женският й свят.
Бе гладна и със сръчност чудна
поли запретна и със жар, ...
428 4 8

Светулка и молец

Видяха се светулка и молец
и тя му каза: „Ти не си светец,
защото правиш дрехите на дрипи,
а книжният молец пък дупчи книги,
роден си само за беля. ...
656