Стихове и поезия от съвременни български автори
Животът дар е!
Животът дар е! Да се учим в него,
прескачайки над урвите със скок,
надмогнали погрешното си Его,
променяйки мига за нас жесток. ...
Пепел в очите
падаща звезда –
и вятърът отнесе
писъкът на сова
*** ...
Песен за "Пайнер"
погледна ли навън, и ми се плаче, надявам цайси в розови бои –
навсякъде крадеж, погром, разруха, обвити кротко в медийна мъгла,
ветрецът на промяната не духа – и няма кой да развърти метла,
по БНТ, по БНР, по NOVA – мошеници! – ни водят з ...
Ах, как ми се иска...
Ах, как ми се иска не да живея до “Плиска”,
а на “Витошка” до храм “Света Неделя”!
Пеша да си припкам по магазини наблизко
а не да се блъскам в автобус за “Обеля”! ...
Две хубави очи
... докато перях с „Lenor”-а, същи Дядо Парцалан,
и съседката ми – Лора, хлътна в моя вехт таван,
някак странно ме погледна с двете хубави очи! –
с книжицата ми последна пожела да помълчи, ...
за някого
нека бъде за просяка медна монета.
И снежинка, прорязала мрака студен
да опари с венец от иглички сърцето ми.
И закъснял, и подранил
за следващият подраних.
Макар и в теб любов познал
аз в този свят съм закъснял.
И не напразно плам отдал ...
Преди години що не ми го рече?
уроците напомнят само, че
крила не стигат, да си звездоброец
и никой няма утре да рече,
че май е всяка прилика случайна, ...
Речитатив
там само остани,
при мен не се върни;
без дал ли си вземал,
на кухо си живял! ...
Дом
Домът е книга, мъфини с малинки
и парата от включена кафемашина
Уханието на дом е палачинки!
Мечокът плюшен и покривката на точки ...
Горска приказка
В гората силен вятър, сняг.
Летят снежинките красиви
от зимата студена знак.
Животните са мълчаливи. ...
Поучително
ползваме ги все на екс
и товарим свойто тяло.
Ще се мре, то се видяло!
Що пък да не се надрънкаме ...
Препинателно
драсната случайно на листа.
Следа от молива изгризан,
зареден със грешни мисли.
Малко петънце зад думите, ...
Щом вярваш в чудесата!
По нея тайно детството се връща.
Топят се спомените заскрежени
на капчици в очите и... възкръсва
магията на Коледната вечер! ...
Яж, пий, Народе, и се весели!
... ужасното тепърва предстои – додето ям боклуците на "Метро",
рисуват ми със розови бои – по всички медии! – бъдещето светло,
не знам защо ме вземат за кретен, с кретените в едно тесто омесен? –
и да им вярвам – с всеки следващ ден – животът иде хубав като песен, ...
Професор
които трябва да са образец за народа,
вместо това служат на който ни ограбва,
егоистично мислят само за лична изгода!
Материалното, парите ги привличат, ...
Посребрена умора
да търся нечия вина.
И друг без жал да наранявам,
да тровя чуждата съдба.
Аз мога бързо да прощавам, ...
Нощната камбана на ковача
поела дъх след първия си лов...
късметът му обесен на подкова
без глас разплаква здрачния покров.
Отпива вино с дъх на млади дюли, ...
Пътят към Варна
Всички пътища водят във Рим! – тази мисъл дори не е вярна,
ако имах Вълшебен килим, щях да литна отново към Варна! –
там, където морето не спи – и по цял ден в скалите се нерви,
и под старите градски липи спят загадъчни Римските терми, ...
Песен за Свободата
… сега, когато маските са спомен за тъп – и минал вече, маскарад,
въпросът ми е повече от скромен – кой Изрод ни държа във този Ад? –
защо ни взеха вкупом за калинки, които могат да летят под строй,
в дистанция – по двенки и по тринки, на метър от живота мой – и твой, ...