Поезия

253,1 резултата

Някъде там

Някъде там, зад зеления хълм на мечтите,
малко момиче играе с космичния вятър.
Пуска хвърчило със звездни воали обшито,
гони опашката синя на вечното лято.
В млада жена се превърна момичето малко, ...
426 1 7

Малкият човек

Той беше малък човек, със големи амбиции.
Той си имаше много голяма кола.
На протестите вдигаше знамето първи,
все начело, но с различни по цвят имена.
Той беше малък човек, но крещеше високо, ...
872 3 2

Звезди

Те звездите ни пазят мечтите,
и осветяват ни пътя в ноща.
Там са на нашите близки душите
и отправяме поглед с надежда и тъга.
Те пазят ни и спомена за любовта, ...
727 1 6

Артист наполовина

Старо, накъсано стихче,
с чувството, че съм го писал сега.
Прежуря Слънчицето днес,
от задух въздухът трепти,
мигът се сбръчка - скапан пес, ...
420 4 6

Циганско лято

Есента,
елегантна в своята премяна,
ни дарява с вълшебства...
Щедростта ѝ мяра няма.
Ето я, ...
384 1 2

Някой топил е

Някой топил е перото си в кал
и ме""рисувал",
злобна песен за мене е пял
и ме е псувал.
Не бих изпаднал от туй във печал- ...
483 2

Усети ли

Усети ли на времето безкрая
и есенната красота?
Усети ли сърцето ми, душата
във тази странна тишина?
Усети ли, че те обичам много, ...
982

Загуба

Когато теб те няма вече...
Когато,
ти си вече на небето...
За теб ще плачем ние със морето...
Аз - ...
383 1

На крачка от цялото

на тъничка нишка балансира душата ми
на влакно като младо-заплетена паяжина
на която като дребна муха съм се хванала
на един крак стоя между мечта и реалност
на един дъх съм да премълча най-важното ...
499

Майка

Душата, казват, не случайно
още от далече те избра.
Разпозна те, мила мамо
и с твоята душа превърна се в една.
Майката орисана е да обича ...
725 1 1

Едва ли ще те питам...

Едва ли ще те питам просто - Как си?
Дали съм в най-дълбокото на тебе
и още ли приличам ти на щастие,
с което да забавяш някак времето?...
Или ще си в покоя на забравата, ...
782 1 1

Без право на връщане

На сина ми
Така е, мишленце, светът е отчайващо възрастен –
прегърбен и грохнал, навъсено крета през делника.
Кога се пречупихме, как ли прекъснахме връзката
с вълшебните пръчки, с тревите... С дъгата на детството. ...
655 7 20

Бели страхове

Страхувам се от бели облаци.
Не е ли фобия?
Кажи ми, Драконе на
светове,
от приказките детски. ...
1.2K 9 6

Каква е формата му – на сърцето

Ще питам, още дълго май ще питам,
какво ли е сърцето като форма?
Не вярвам да е просто жива помпа,
щом може със любов да е пропито.
Щом може да боли и да се радва, ...
449 2

Само едно – само веднъж

Ти имаше име.
Имаше собствено име.
Но донесе болката
и сега носиш нейното име.
Болката има само едно име. ...
597

Цветно

Зеленото обагрило листата,
червеното се шмугва между тях,
а жълтото наднича от полята
да стори пъm на някой уморен юнак.
Красива е родината ни мила. ...
1.2K 4

Светлината

владеещият
светлината — тя че го
владее — смята
399

Не омраза, а любов

Кой на тебе ме е орисал?
Пропит си във всяка моя мисъл.
Мразя миговете в, които отсъстваш
и в мрак света ми обгръщаш.
Мразя очите ти пропити с его. ...
755

:(

Целта на правителство, телевизия, радио и преса,
да бъде и българина, като всеки американски кретен,
манипулиран атом някакъв - гориво за прогреса,
в списък избирател на вот .. ... ... мъртво роден!
1.1K 3 6

Виделина

Слана сланила, капчици роса,
кристално чисти, наниз маргарити
се сгушват в пожълтелите треви,
прикрити в стъпките на самодиви.
Гората стене, в клоните свисти ...
445 2 6

Пореден опит за римувана история в шест думи

най
на властта
е голяма пастта
367

Сезонна алхимия

СЕЗОННА АЛХИМИЯ
Откъде ли кълбовидна мълния
край мен слетя и ме опожари?
И в шипналите сред мъглата хълми
тя дълго тля – до първите зори. ...
511 2 5

Път към зората

За какво ли не жали човек сред вълнѝ и събития -
за младежките дни с дух бунтарски и летвите ниски,
за невинното детство, с много смях и кавги без развитие,
за измамна любов, все за нещо... А, аз пък, не искам!
Носталгичният зов по отминало време вратата ми ...
877 4 1

Три минути без кислород

Въздухът свърши, по пътя надеждата тича
към вълнолома, от удар сърдечен разбит.
В стъпка прощална – невярващо – залез изтича,
пламва мигът като тъничка клечка кибрит.
Трудно живот ненаучен до три отброява, ...
1.5K 13 25

Изкуството е само за избрани

А казват, че оставало навеки,
написаното. Де такъв късмет.
Невзрачен съм и дребничък човек и
затуй написах стихове безчет.
Клакьорите така ме величаят, ...
697 7 15

Красива и тъжна

Есента ме повлече по своите пъстри пътеки.
Вятър палав, неуморно заигра се с листата,
съблече дърветата, отне им цветните дрехи,
в жълто и охра обагри тревите в полята.
Изпратих ятата. С тъга им помахах за сбогом. ...
552 4 8

Не съм виновен аз

Да литна исках в този час,
но метлата не открих,
яхнах някакъв Пегас
и се пръкна този стих!
425 2 8

Майски дъжд

Продъни се поредния порой
паважа пак блести, като след буря
и пак настана същия покой,
че чак от тишина се будя.
Поглеждам през прозореца навън ...
1K 1 2

Бягство от сенките

От корените в нищетата
се научих:
Можеш да делиш
слънце,
и вода, ...
694

Плаче дъждовното време

Няма го клонът зелен,
няма я първата среща.
Щастие лятно за мен
и красота и надежда!
Погледи тайни в нощта… ...
386

Най-топлият цвят

В очите ти откривам аз символика,
по-сложна от философска дезертация.
Зеленото във тях е цвят основен,
а златни багри подчертават красотата.
Понякога се губя във очите ти. ...
522

Иди си

Внезапна свада раздели ни,
всекиму на всеки втръсна
и връзка, траяла с години,
една ракия я прекъсна.
"Не ща те вече!"-аз изрекох, ...
535 1

Преди много години в една отдалечена галактика

Понякога
в такива късни доби
когато не мога да заспя
ми се приисква
да мръдна до междузвездните войни ...
814 5

Сбогом на илюзиите!

Оттук нататък пътища различни.
Без теб света не спря да се върти.
Във нас ще има винаги обичане,
но повече остават тишини.
А аз ще си отида безвъзвратно, ...
546 3 2

Далече

Далече
Там в планината далече от хората,
усещам спокойствие, усещам мира!
Далече от хорската злоба и омразата,
от завистта и фалша и на душата заразата. ...
523 3

Мисъл за тавана

Покривът на моята къща
е таванът на стаята ми.
От покрива винаги мога да литна,
ако таванът ме пусне до там.
Но ако съборя тавана ...
706

Рисувах...

Рисувах.
Рисувах теб.
Беше щрих,
после те оцветих
и се превърна в пъстра картина. ...
717