Стихове и поезия от съвременни български автори
Щастието
гледа с усмивка всяко дете.
Е добре ,хванахте ме ,
не при всеки то се спира,
а то само си избира. ...
* * *
Земята се разтресе из основи,
недрата си оголени раззина
и хиляди животи в тях зарови,
погребани в бетонните руини. ...
Разбиване на идоли
съгражда неповторимото.
Митологемата на древността
обрича пътищата ни на връщане.
Единствен Пътят ...
Разходка
към близката кория да тичам...
И сред природата дивна,
да си сборувам, мирна, мирна.
А около мене твари разни, ...
Земетресение
смърт нахлува страшна в мирните простори.
В мрак страхът пълзи подобно на змия,
в тухлени стени и тонове бетонни.
Гласовете глухи от подземен ад, ...
Зима любима
как вали и снежно е почти,
колко е красива тази зима,
сякаш част от моите мечти.
Най-обичам пролет, но е нежна, ...
Последната глътка въздух
Не по мярка кроих любовта си.
И поръбих я – малко накриво.
Дирих дълго магия за щастие.
Колко рядко била съм щастлива! ...
Фчера беши уш нурмална
бе жина, кату жина.
Днеска знам ли що съ чална,
вика: — "Мъжо, ей мъ на!
Книшки, филми, уперети, ...
Фалшиви хора
(доста често се срещат дори)
Нещо липсва при тях във сърцето,
а не приличат на демони зли...
Комуфлажът отвън е перфектен! ...
Едно до друго
в един живот, в един отрязък време,
различно само в земния ни път,
но обобщително - като поема.
И трябва просто да се издържи. ...
Светът е джунгла за човекоядци
... отвъд портала с Райския обков невям за мене място Господ пази,
нали си дишам всеки миг с Любов и просто нямам време за омрази,
когато се събуждам посред нощ – и мисля, че денят ми, минал всуе,
за мене бе добър, за други – лош, и надам се Бог всеки стон да чуе, ...
Бих искала...
Може малко да бъдат на брой,
но с моите нежни пръстчета
да дам живот под сринат бетон.
Бих искала бяла магия ...
Толкова нежно
Толкова нежно не съм те сънувала!
Толкова нежно не съм те целувала!
Сякаш Вселената ми проговори,
път към сърцето ти тя ми отвори. ...
Самозаблуда
вдигаме пак врява, че света ще променим.
Връщаме се вкъщи - мръсни с махмурлук,
бунта ще почака, чувствам се като труп.
Проблема не е в някой, а в самите нас. ...
Пари супата лютичка, духай
Държа се, подозираш, нетипично.
Обърна се монетата — тура.
С ези тъй предвидимо бях логична.
Не плача скришом. Подкъсих коси. ...
Апева мартеничка
ъ ъ
т т
в мъгла с ела
д а л е ч е . крайречна, ...
За нея, Жената!
съм по-нисък от тревата:
сутринта се излежавам
докато тя закуски прави,
баня-маня, приготвя децата, ...
За прошка късно, а за смърт е рано
какъв е този (май заслужен) хал?
И в руини превръщаш Ти света си,
на неразумни нявга Си го дал.
Изкупват ли се, Господи? Едва ли, ...
Жената с главно "Ж"
... когато се облегна на перваза да си посмислям миналия ден,
си спомням колко тихичко ми каза: – Валерий, моля те, мисли за мен! –
и мислех те – из парка, във тролея, на топка свит в среднощното такси,
и виждах как над мен се ветролеят прекрасните ти снопчета коси, ...
Омагьосани сънища
Сиви облачни пастири юркат призрачни стада.
Бог ли слънцето натири татък ледните бърда?
Вятър в близката кория гони тръни на валма.
Иде ми да си го скрия до напролет у дома. ...
Разговор с бетонната планина
Ти не си планината, която – да гледам – ме радва.
А дървото житейско, посечено сякаш от брадва,
е загубило своята сила, цъфтежност и мощ.
Умъртвени надежди и сринати плахи мечти, ...
Дяволска илюзия... или реалност
или пък дяволът лукав е по-човешки?...
Бе много общо имат те по стил и нрав,
и кой какъв е, често стават грешки...
Рога, копита и опашка - и без тях ...
Българщина
Кована във огнище!
И калена в благородна жар!
Във люта зима с бурята притихнала,
изкована от обичане... ...
„Трай коньо за трева зелена!“
дори да възстановят
в първоначалния им, оригиналния,
вид и ред
на София „жълтите павета“ – ...
За теб какво съм?
в света ти необятен като космос,
или съм стръкче есенна трева,
потъпкано от твойта безразличност?
Дали не съм угаснала звезда ...
Вчера, днес и утре
в сърцето заключен със златно ключе.
Кукла парцалена, татко и мама…
Паяче от времето мрежа плете.
Първа целувка. Пролет напъпила. ...