Стихове и поезия от съвременни български автори
За либето похвално слово харно...
душата ми изрича в просветление.
Зорница в зараните лъчезарно
денят ми приютява със знамение.
Душата ми изрича в просветление ...
Луда севда̀
на мегдана, на седянка
мярна гиздава мома
със снага като фиданка.
Натъкмена с бял фуста̀н ...
Тази вечер вечерях с баща ми
Пет години баща ми го няма.
Пет години под черната пръст.
Всяка вечер си палим със мама
вощеница под Божия кръст. ...
Моето Благодаря
... живея си живота като всички – и с чиста обич срещам всеки ден.
За хляб и риба имам ли парички, ще стигнат и за гладните край мен.
Със телеграфен запис ще ви пратя, не чини грош от брата блага вест.
Нали живеем всички като братя? – а пък се лъжем с чар и със финес. ...
Понеделник сутрин
Последният вечерен силует
премина по оградата прегънат.
Будилниците ще изригнат в пет.
и ще взривят кварталчето по тъмно. ...
Когато всеки ден е Доброта
... и нека помним винаги това,
което някой ден ще ни се случи –
че ще се върнем в лятната трева
в спиралите на гъвкавия ручей, ...
Пътеките на любовта
защо докосна моето сърце
и в пътища неизвървени
защо ми подари небе?
Защо душите ни далечни ...
Рисува сенки по стените самотата
от съмнения.
Тишина разстояние между
мислите мери...
В ъглите свити кълбета от нерви ...
Пеперуди
Да се взирам в спомена за теб горчи.
Като свещ запалена върху дланта гори ме
любовта която празника отново възкреси.
Цветът на любовта в младостта е розов. ...
Бяс в до мажор
До днес живях без теб. Какво ти пука,
че утре ще живея пак без теб? –
лапни-шаран, захапал яка кука,
и Конник без глава в пламтяща степ. ...
Безкраен миг на дежавю магично
мен среща с теб на улица незнайна
и погледът ти хубав хипнотично
потъва в мен с необяснима тайна.
Мен среща с теб на улица незнайна ...
Родената на шести февруари
открито в Сирия под отломките на
срутените от земетресението сгради.
Беше я чакала! С вяра и обич зачена.
Тя дъщеричка износи след двете момчета. ...
Мамините лозови сарми
... доде седим във стаята сами,
и тихо сняг се сипе по корниза,
надипля мама лозови сарми –
и не пести зрънцата на ориза, ...
Черно куче
Следи ме, спуска се... за ръка да хапе,
по земята да ме влачи – черно куче плътта ми да развлачи.
Черно куче спуска се от мъглата през деня
и щом пукне, пустата, кръгла луна. ...
Но защо ли?
Далече си,
обаче съм добре.
Едно самотно възрастно момиче,
с претръпнало от без любов сърце. ...
Чесън по пладне
толкова благ и толкова странен.
Когато съблича светъл елек,
навънка е рано, навънка е рано.
Навънка е рано и чесъна ръфам ...
Тихо
е много тихо.
Баба чака вест
и е някак лихо.
Мигар не знае ...
Песен за моето котараче
... едно бездомно коте ме хареса
по Главната на Варна през нощта,
попита ме: – Какъв ти е адреса? –
и – хоп! – дойде пред моите врата. ...
Самота
седни, да поговорим.
За него, живота...
малко да поспорим.
Дай да побъбрим, ...
Дедалов потомък
безцелна май е битка със природата.
Човекът е безкрил и по рождение
отредени са му земните окови.
Къде с летенето съм се разминал, ...
Лицата на живота
земетръси и торнада,
ураган душите брули,
често срещаме се с ада.
Но грейва и дъга, и има ...
Апева „Студио Х“ 23
К о т к а т а Л а й я
с внезапен скок
ме стори
зомби. ...
Безценен си живот
и животът се мени,
но в сърцата ни остава
да пулсира и гори.
Някога в зори пристига, ...
Речено-сторено
Когато кажеш ти дума една,
която е излязла от твоята душа.
Ти бъди зад нея дума мъжката,
дума една достойна с честта! ...