Стихове и поезия от съвременни български автори
Читателю от други свят
... от нечовешката печал подир прочетените книги
не помня вече що съм пял с гласа на летните авлиги,
дали в сълза, или във смях със теб живях си адски просто –
като в килия на монах, заточен на пустинен остров, ...
Глътка Обич
... когато днес съм тук, а утре там – на хвърлей вик и въздъх от Безкрая,
и съм готов – на стих, да се раздам пред всекиго! – във моята чат-стая,
неканен, непоискан, тъжен гост – без да се питам – имате ли нужда? –
животът, всъщност, бе ми адски прост! – на мене суетата ми е чужда, ...
Таен надпис в криптата
– Смири се – ми рече потокът,
водата сред пясъка чезне,
покоят прилича на бездна –
там губиш се сам без посока. ...
Веган
От какво ли да се плаша? Тревопасно станах аз.
От коприва и от лапад, май съвсем позеленях,
здраво ме мухите хапат... И си бръмкам, като тях.
И си мисля, за какво ли и хладилникът проклет ...
Подари ми
и красивото звездно небе!
Подари ми загадъчна тайна,
скрита някъде в твойто сърце!
Подари ми усмивката синя, ...
Първа утринна молитва
Навярно Бог е глух и ням,
щом пак не чу какво Го молех –
без теб да не замръкна сам
и да ти бъде топла пролет, ...
The urge to disappear 🇬🇧
trying to find a destination far away from you
But all the roads lead back to you.
There's no escaping.
We've been to too many places together. ...
Почукай на небесната врата
изгубиш ли пътека посред нощ.
Не ти ли отговорят и от там,
да знаеш, че късметът ти е лош.
Почукай на небесната врата, ...
Перник
Минавам покрай теб и заминавам,
но аз зная наистина историята твоя.
Не си отивам аз пак продължавам,
при моя род и земята, историята моя. ...
Реалност
Да се гледаме влюбено, а те да се отразяват в нашите очи!
Мечтая да те прегърна дори в най-гъстата гора!
А тя със своите клони да милва нежно и дълбоко нашата душа!
Мечтая да се хванем за ръце, като децата! ...
Категорично
Аз делител не искам да бъда по чужда преценка.
Да, отказвам инато дори да ми бъдеш приятел!
Непокълнала стене комичната влюбена сценка...
Вечността се смее
във торнаден галоп
и потъва в забрава
даже царският гроб,
даже името му ...
Аз, който изговорих Тишината
... каквато непомерна тишина саваните си в залива разстели,
ще кажеш, че е минала война по плажовете – пусти опустели,
три псета, седем гларуса и аз, и водорасли шепа-две за флора,
със пушече от моя смачкан фас дими в ачика тръгналият кораб, ...
Ветре - приятелю мой
сядам пак да пиша моя стих,
все във тази, тихата ми стая,
дето влиза вятърът игрив.
Той безспир се скита по Земята ...
Моя пролет
Кой нашари очите ти с кръпки цветен витраж?
Ах, не е ли щастливец оня, който веднъж
е проливал в сърцето си пролетен дъжд?
Нарисувани очи
тези големи, сини очи?
Сякаш поглъщат и трият проблемите
и се зараждат светли мечти.
Светлее небето в усмивка широка, ...
През нагънат макарон
Майката ни разката!
Първо с Ковид ни побърка,
а пък след това с война!
Румен Радев - със юмрука ...
Падналият ангел
да ходиш по земята пеш!
Върви по прашните пътеки
додето станеш леш!
- От днес отнемаме крилете ...
Клетвата
Увереността голяма, че хубавото вечно да стане може!
Богатее човек, власт има, да ги запечата иска - а клетвата е застраховка.
Тя врати-възможности нови отваря.
Какви врати обаче? - новини две има тук. ...
В мъглата...
луната изгря,
нощта прероди се,
и спусна се гъста мъгла.
И гарванът кацна ...
Пламъчета живи
А можеше в тях себе си да видя!
Искриците им в звънкия ти смях
припламваха преди да си отида!
За да те нося дълго в паметта си! ...
Тишина
след моето безмълвно „Сбогом“.
Това си пожела, нали?
Но ще заспиш ли в тази тишина ... без обич?
Ще изкрещиш ли за последен път ...
Невидима
няма да ме спре
Мълчанието Bи,
не ще успее да ме прободе
Словата в мене се събудиха, ...
Tакава твар
такава твар? И уж човеколика,
за грехове какви ли от преди,
за ангели ли, Боже ги повика?
Приличаше по всичко на дете, ...