Стихове и поезия от съвременни български автори
Толкова бледа
Светлинката трепти
И изгасва
Да я взема ли при себе си
Или да я оставя ...
Заключение
а се обичаме - един без друг не искаме.
Няма за какво да се искаме,
а заедно живеем - делим дните си.
Няма какво да си подарим: ...
Моят стих
моят стих е рима и ритъм.
Моят стих е пърхаща душа от чувства,
моят стих е опит за изкуство.
Моят стих е ужас и страдание, ...
Поменание
Как да се преструвам,
че от чакането на смъртта не се страхувам?
Как да преживявам,
загубите, които тя причинява? ...
СЕРИАЛНО
и текат като река.
Все в интриги ни завиват
с дързост, но без красота.
Имената се заплитат. ...
Твоите очи
защо изпълнени са с толкова тъга?
Каква мъка мори ги,
нещо се се е случило сега?
Твоите очи толкова красиви, ...
На Откровените ми приятели
отдавна отвикнал да пее.
Излюпих се бавно, познах любовта,
признах сладостта да живея.
Защото ви има, съм истински Аз, ...
Песен
деца на мрака,
разминаваме се в лабиринти от лъжи.
Бледи сенки ли ме заслепяват
или се давя в кървави сълзи. ...
Моя... ИСТИНСКА
Моя ИСТИНСКА.
НЕСБЪДНАТА.
Моя недозряла, непрогледнала...
Моя и на четвърт непогълната... ...
Влакът на самотните сърца
или струни засвирят със глас,
тогава със звуците дишам,
но умирайки слушам ги аз.
Заслушвам се в бавния ритъм ...
Приятели до край
Не искам... както и да е! Сега мълчат измъчените устни - онемели!
Аз те прегръщам! Сълзите напират! И искрената ми любов към теб!
И аз те пускам! Ти ще си отидеш? И ще остане споменът нелеп!
Ти беше... истина! А аз пък бях море! Ний ...